"Безмилостна кралица"

Глава 1

Да се приспособиш отново към свят,който някога е бил толкова познат за теб е трудна задача.А да се отдалечиш до толкова от собствения си вид,че да залъгваш дори себе си, че вече не си част от него-ето това наричах аз отчуждение от всичко.
Завръщайки се обратно в дома си видях прекалено много убийства и кръвопролития за толкова кратко време.Домът ми се бе превърнал в ад.Владимир беше разгромил голяма част от войската ни,бе избил едни от най-верните воини на баща ми и за капак на всичко ,бе заточил семейството ми някъде по света.Далеч от мен и Джордан.
Отмъщението беше най-хубавото нещо,което той понесе от мен.Обезглавяването му и собственоръчното ми кълцане на тялото му бяха изблик на сила,агресия,ярост.След като излязох от лечебницата заради лошите си рани,Джордан ми предостави тялото на Влад и остави на мен да реша какво ще правя с него.Не се колебах прекалено дълго-отлично знаех какво да сторя. Бях толкова озверяла,че дори брат ми не посегна да ме спре.Напротив даже-заедно изгорихме всяка част от Влад.Една по една.
Той ми бе отнел много.
Аз му взех всичко.
Но дори и след буквалното унищожаване  на Владимир след нашите действия,последиците от него бяха катастрофални.
Нужни ни бяха месеци,за да възвърнем реда обратно в редиците си.Ник,моят най-близък приятел бе избягал от двореца веднага след като усетил,че нещата стават напечени.По думите на другите от клана,той успял да измъкне голяма част от семействата и обучаващите се за унищожители вампири.Но никой не знаел къде са.
Ако Влад не ги беше намерил,аз знаех че те трябва да са живи.Надявах се с цялото си сърце.
Бавно успявахме да изградим дома си наново като този път го разширихме и укрепихме допълнително.Всички участваха в работата по изграждането на нови силови полета,които в радиус от 5о километра да сигнализират за появата на новодошли -било то вълци или тази от нашия вид.
Вълци.Вампири.Вечна война.
И всеки  път  при позвъняването на един определен  вълк  по телефона,за да ме извести,че е в имението си и иска да ме види,аз просто си събирах багажа и отпрашвах за два дни към Филаделфия без да кажа на никого освен на брат ми къде отивам.В продължение на пет месеца,тези няколко дни ми се отразяваха невероятно.Още от вратата ,Хънтър ме грабваше и с няколко движения ме оставяше без нищо по мен.А ако случайно попаднете в схватка с вълк през пълнолуние -той ще ви унищожи.Както всеки път прави с мен.
Стената.Масата.Гардероба.Леглото.Изпочупени предмети и съдрани чаршафи.
Едно цяло.Едно необикновено цяло.
Обожавах тези дни.Но в момента бях твърде заета,за да мисля за Хънтър.Изгарях от мисълта,че не се бяхме виждали от седмици и го желаех толкова много.Напоследък бях адски раздразнителна и Джордан знаеше причината.
И след престоя ми в дома на Хънтър,най-големият ми страх бе,че целият клан знае,че съм се отдала на вълк.Но се оказа съвсем друго.Влад ги е убеждавал,че вълкът ме е убил и тъй като сме били женени и брат ми е бил заловен от същия този вълк ,на него се паднала честта да стане крал.Но при появата ми в замъка...всичко се е объркало.Колко заблуден е бил той.В действителност това което е казвал относно наследника на трона е вярно.Но брат ми и аз все още дишахме и бяхме решени да управляваме заедно.Тъй като аз бях по-рано родената,короната се падаше на мен,а той имаше право да носи отличителен знак и татуировка,символизиращи че е втори след мен.Аз обаче смятах ,че не съм готова да поема короната.Тя означаваше власт над целия вампирски свят,но и отговорност.А аз,похотливата и обречена да се люби с вълк принцеса,бях далече от мисълта че съм напълно достойна за трона.
Огледах имението отвътре-Хънтър го бе обзавел с най-модерното на пазара.Ребека се търкаляше на тревата с моите две кучета Хел и Хевън,които бяха оцелели благодарение на огризките от кофите за боклук докато ме нямаше.
Хънтър застана зад мен и обви ръце около кръста ми:
-Тя е толкова щастлива,че е тук.Че ти си тук.
Обърнах се към него и се усмихнах:
-Утре трябва да вървя.Ще тръгна рано,така че ...
Той ме дръпна към себе си :
-Не си ми достатъчна само за два дни.Искам те за постоянно.
-Знаеш,че не мога.
-Остани поне за три дни.Толкова ли много искам?
Погледнах отново към Бека:
-Дали ни е чула снощи?
Той се засмя:
-Едва ли.Цялата къща е с шумоизолация,а нейният слух все още е на бебе-вълк.
-Не съм много убедена в думите ти,Кралю.
-Признай си Рейвън,накарах те да виеш от удоволствие снощи.
-Така си беше.
Целунах го и рекох:
-Искам винаги да е така.
Той ме прегърна още по-силно:
-И ще бъде.
Надявах се ,че след кошмарните месеци,беше време за отдих.
Все още не знаех къде са родителите ми.Джордан беше разпратил вампири по целия континент,получавахме съдействие и от другите кланове,но нищо не се намираше.Сякаш Влад ги бе заключил на някоя друга планета.
Хънтър ме пусна и рече:
-Усещам притеснението в теб,Рейвън.Какво те тревожи?
Подпрях се на масата:
-Джордан е сам в замъка и неспирно се опитва да открие нашите.Хънтър...изминаха 5 месеца откакто са изчезнали.Шест,откакто и мен ме нямаше в двореца.Не знам къде са,но този страх ме яде отвътре.
-Разбирам те мила.Ще ги намерите.Убеден съм в това.
Прегърнах го отново и усетих сърцето му.Беше толкова радостен,че съм тук.
Внезапно Ребека влезе вътре,следвана от Хел и Хевън.Те обаче се заковаха на място -бяха научени да не влизат където и да е било без мое позволение.
Кимнах към тях и те я последваха.
-Изморих се.Тези кучета нямат спирка.
Тя се метна на дивана,а кучетата легнаха долу в краката и.Седнах до нея и тя ме прегърна.
Обожавах това дете.За годините си тя беше толкова умна и находчива.А нещата,които извърши в защита на дома ми-цял живот щях да и бъда благодарна.
Внезапно усетих болка в стомаха.Стиснах зъби,но ме заболя прекалено много, за да не се забележи.
-Рейвън?Всичко наред ли е?
Пуснах я и се облегнах:
-Нищо ми няма.Добре съм.
Хънтър ме изгледа продължително,но аз просто се усмихнах и се заех да помогна на госпожа Лесингтън,която беше икономка в дома на Хънтър.Жена на малко повече от половин век,тя си бе нормално човешко същество.И не знаеше какви сме.
Тъй като тази къща беше рядко ползвана ,не се е налагало някой да я почиства,въобще да се грижи за нея.Но от няколко месеца насам,Хънтър и Ребека живееха тук,докато Серина предпочиташе да остане в замъка.И все пак те често се връщаха в замъка,за да може Хънтър да има контрол над поданиците си .
Отидох в кухнята долу и сладка миризма нахлу в ноздрите ми.
Откакто проядох човешка храна,забелязах че съм започнала малко да качвам килограми,което си е нещо съвсем нормално.Но за човеците-не и за мен.
Гледах да се ограничавам защото последният път когато вкусих кръв,веднага я върнах и пак посегнах към нормалната.А тя ме забавяше много.Рефлексите ми бяха отишли по дяволите.
-Здравей Рейвън.Виждам,че отново си подушила сготвеното.
-Обожавам ястията ви.
-Личи си.Всеки път щом те видя,сякаш разцъфтяваш все повече и повече.Много си красива.
-Благодаря ви.
Щом седнахме на вечеря,Бека започна да приказва,колко много се е затъжила за Серина и че иска скоро да се върне в замъка.
-Може да дойдеш с нас,Рейвън.Серина няма вече да се опитва да те убива-тя се засмя.
Споменавайки убийство,картината как Бека лежи под онези вериги изникна в главата ми.И също фактът, че Серина се бе спуснала да спаси брат ми,ме навяваше на мисълта че тя вече наистина бе спряла да мрази вампирите.Поне някои.
Час след онази битка,Хънтър ,Бека и тя си тръгнали,но на изходната порта,Серина застанала сама и погледнала назад-право в брат ми.Той не отделил погледа си от нея докато и тя не го направила.
Това ми го каза Хънтър,който знаел че след онази случка в неговия дом,където Серина застанала пред брат ми,защитавайки го от него,тя била различна от преди.
Брат ми обаче беше съвсем същия.Или просто играеше ролята си чудесно.
Доядох яденето си и двамата с Хънтър се оттеглихме в стаята ни.Ребека остана на първия етаж,за да гледа телевизия.

~Иии здравейте отново мои любими читатели! Как сте?❤️Не смятах да пускам продължението на "Кървав ад" толкова скоро,но музата ми не е на същото мнение.😄Радвам се,че нашите герои отново са тук и нямам търпение да ви разкрия повече за техните приключения,които едва сега започват!♥️