„В живота на всеки има момент, в който знае, че всичко се преобръща и вече няма да е същото както е било преди. Понякога самата среща с определен човек ти действа като заряд. Изпраща импулс в нещо дълбоко в душата ти и я преобръща. Бях я зърнал за кратко време. И след това, тя просто нахлу в живота ми и колкото и да се опитвах, не можех да я извадя от там. „
Вечерен клуб. Късно вечерта. Силна музика. Бас.
Алкохол. Плътна мъгла. Цигари. Наргилета.
Мъже. Жени. Танци. Сплетени тела.
Много алкохол.
Червени устни. Кълбо дим.
Една стреличка от дартс премина през плътния дим и се заби на дъската за Дартс точно в целта. Червените устни се усмихнаха и отпиха глътка от някаква течност. Всмукаха още малко от омайващия дим. На фона на гъстите бели облаци изглеждаха дори още по-съблазнително. Нова песен, в която тялото към устните се впусна да танцува. Тя се движеше така, все едно не се интересуваше дали някой я гледа.
Започна бавна, еротична музика. Тялото към червените устни затанцуваха бавно, изкусително. Към тях се приближи друго тяло в рокля. Двете тела започнаха да танцуват заедно. Да се търкат. Другото тяло подаде да червените устни чаша и те отпиха.
Дим. Опиянение. Докосваха се. Замайване. Алкохол. Музика. Червените усти се оказаха плътно прилепени към другите устни. Само за секунда. След това се засмяха и затанцуваха отново.
На фона на тази задимена атмосфера една мъжка фигура седеше през две маси и внимателно наблюдаваше червените устни... и собственичката им. Черна коса, велурени обувки на ток и рокля по тялото в бяло и черно. Беше гледка, която си струва да наблюдаваш. А грацията, с която танцуваше, беше невероятна- гъвкава и пластична... пантера.
Барът беше претъпкан, но той различаваше само нея. Само нейните устни изпъкваха през мъглата, и само от тях димът от наргилето изглеждаше примамливо. Толкова, че му се искаше да го погълне докато тя го издишва. А когато я видя да целува другото момиче, той сам си наложи да прехапе устни и да отпие от уискито си. Беше прекалено хубава гледка! Беше толкова еротична гледка! Беше нещо, което иска!
Той стисна канапето, на което седеше. Взе чашата си от масата и отпи голяма глътка. Напълно осъзнаваше, че гледката му доставя удоволствие. Но колкото и да му харесваше да я гледа така, предпочиташе да я гледа в стаята си.
Едно от момчетата в нейната компания я извика и каза нещо в ухото 'и. Тя погледна часовника на ръката му. Изпи съдържанието от чашата си на един дъх и изчезна в мъглата.
А беше само три часът.
А той вече я желаеше.
YOU ARE READING
Елеонор и Водният пръстен
AdventureХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...