Елеонор и Водният пръстен

20 глава 1 част

-   Няма да стане с два часа тренировки. Избрах този задник- кимна към Никълъс,- пред Ким, защото има някакъв опит с каратето. И не се паникьосва толкова лесно. Въпреки че ако можех, щях да го кача на перките на хеликоптера, за да ми се махне от главата!

   Сара и Димитър дойдоха с два подноса кафе, вода и някакви бисквити.

   Докато пиеха кафе и Джъстин се присъедини към тях. Целеустремено се отправи към Елеонор и я прегърна през раменете. Ей така от нищото. Без да обръща внимание на другите.

  - Добре ли си?

  - Да. А ти? Държиш се странно.

  - Притесних се за теб. Вчера припадна по пътя- прошепна 'и го до ухото, докато я прегръщаше.

  - Не се тревожи, Джей, всичко е наред!- отвърна му тя и потърка ръката му. Мил жест на подкрепа, който целеше да принесе допълнителна тежест на думите 'и.

  - Ами, не всичко е наред- прокашля се Димитър. Сара побутна една чаша кафе към Джъстин. - Научих нещо, което няма да ви хареса.

   Двамата се спогледаха. До момента се бяха случили много неща, които не им се нравеха.

  - Сега пък какво? Наближават войници, които ни търсят?- предположи Джъстин.

  - Не. Обявена си за международно издирване първа степен- отговори Димитър.

   Джъстин беше в шок. Обратно на очакванията, Елеонор първоначално вдигна вежди от изненада, а след това изхъмка. Останалите стояха и ги наблюдаваха. По реакцията на наследниците можеха да разберат дали положението действително е лошо, зле или критично. Ала наследниците само се спогледаха. Какво трябваше да значи това?

  - Това не е добре!- възкликна Джъстин.- Това изобщо не е добре!

  - Само аз ли съм, или и Джей?

  - Само ти- отговори Сара и 'и подаде един таблет.- Специално проверих.

  - Пак е  добре. 

   Елеонор го взе и стана права докато четеше съобщението. Обикаляше напред- назад.

  - По цял свят- допълни Димитър.

  - О, чудесно!- каза саркастично Джъстин.

   Никълъс стана също и хвана ръката на Елеонор, все едно се ръкостиска с нея, и въодушевено каза:

  - Честито! Най- накрая да се провиниш в нещо! Не искаше да бягаш от училище, а сега те издирват по цял свят! Браво на теб! Гордея се с теб!

   Елеонор кръвнишки го изгледа. Ник както винаги приемаше всичко на шега! За жалост понякога умствените му способности стигаха само до там да не мисли за себе си и околните. Щом тя беше обявена за издирване, те също бяха в опасност и то по-голяма от нея, дори. Това значеше, че ако ги намерят, нея щяха да оставят жива, за да я отведат при Джейк и Вернучи. Но никой не гарантира същото за тях.

   Стисна ръката му, докато той тръскаше нагоре- надолу нейната, и го повали на земята с едно движение.

  - Не е смешно!- изръмжа нервно Елеонор и направи няколко крачки напред, заобикаляйки го, докато проверяваше отново двата реда написано съобщение.- Не съм изненада, че съм обявена за международно издирване- защо ли това твърдение изуми всички.- Джейк иска да ме залови, това е начинът, по който си мисли, че ще го направи. Международно е, защото му е пределно ясно, че няма да останем в Мароко. Така си гарантира, че където и да отидем, ако някой норомб ме види, ще съобщи.

   Елеонор прокара пръсти през буйните си коси.

  - Да, но чак да те обяви за издирване, не е ли малко прекалено?- попита Сара.

  - Не, той иска да я залови. А в такъв случай орденът предприема всякакви действия- обясни Димитър.- Първа степен е сред наследниците, с две думи- вдигнал е целия орден на крака.

  - Сега какво ще правите?- попита ги Лиза.

  - Нямам никаква идея- отговори Джъстин.

  - Скоро, ще започнат да ни търсят навсякъде- продължи с разсъжденията си Елеонор.- Кога можем да отлетим?

   Въпросът беше зададен на другия атлант, докато му подаваше таблета.

  - По твоя команда. Пилотът живее наблизо. Мога да го извикам още сега. Имаме готовност от вчера, когато ни съобщиха, че тръгвате към нас.

   Елеонор кимна.

  - Пригответе се. Да започнем от там- след като искате да сте от нас, трябва да си вземете като нашите дрехи и екипировка.

  - И ние ли ще сме облечени в кожа като вас? Ще приличам на рок звезда!- Никълъс поне този път не каза нещо, с което да я ядоса.

  - Така или иначе имате само дрехите, с които сте облечени- обади се Джъстин.- Ще ви трябват поне още едни.

  - Оръжия вече имате. Ще превържа китките си- всички инстинктивно погледнаха към ръцете 'и- бинтът беше почти целият в засъхнала кръв. Това някак ги накара да приемат положението си по-сериозно. Елеонор видя загрижените лица на съучениците си.- Ако решите, сега можем да ви изпратим у дома. Но след този миг, няма връщане назад.

  - Чакай какво?- попита изненадано Джъстин, все едно току- що осъзнал значението на думите 'и.- С нас ли ги взимаме?

  - Сара ще ти обясни- изрече Елеонор, изпи на екс останалото кафе в чашата си и тръгна с Димитър навътре в къщата.