Елеонор и Водният пръстен

85 глава

   Елеонор седна на парапета на терасата на библиотеката на Южния полюс и въздъхна отчаяно. Облегна се на една колона и нервно прокара пръсти през косата си. Загледа се в езерото и отново си пое дълбоко дъх. Вече се беше смрачило, беше настъпила нощ. Цялото място изглеждаше като от омагьосана гора, в която живееха митични същества. Езерото кадифено проблясваше на светлината на луната, която си проправяше път през купола.

   "Господи, колко ли време сме търсили в библиотека?! Кое време е изобщо?"

   Елизабет бавно и предпазливо се приближи. Когато наследницата не реагира, мълчаливо се надигна на пръсти и седна срещу нея. Наследницата дълго време мълчеше, накрая се предаде.

  - Не мога да повярвам, че цялата ни мисия се провали! Книгата е изгорена! Претърсихме толкова много други и там не пишеше нищо за черепите!- Въздъхна.- Загубени сме!
  - Не се тревожи, Ели!- опита се да я успокои арийката, като сложи ръка на рамото 'и.- Аз съм сигурна, че ще измислите нещо!
  - Въпросът не опира до това да измислим нещо, а да намерим другите черепи. Имаме четири намерени, остават още девет.
  - Това е добре.
  - Не и ако не знаеш откъде да започнеш търсенето.
  - Ами ако следвате следите оставени от тези черепи?
  - Не се знае дали са останали такива. След разкопки рядко оставят следи. Затова Димитър беше в Аржентина. Мисията му е била да фотографира разкопки.
  - Какво ви пречи да опитате?
  - Начало. Следи. Добре можем и без първото. Ако работим по интуиция, може и да успеем- разсъждаваше на глас наследницата.- Квалифициран екип? Идеи?
  - Да. Може да не сме квалифициран екип, но поне сме нещо. Знаем всички, дори Ник, че ви е достатъчно трудно с нас, но помисли, може да е за добро! Ти го каза, всеки от нас има качества, просто трябва да се намерят и използват.- Помълча и също се загледа към езерото и неговите монотонни, спокойни, хипнотизиращи отблясъци.- Жалко, че нямате вътрешен човек или някой, който да разпитате за черепите от Норомбите. Като цяло не мисля, че можете и да плените някого.
  - Малко са хората, Джейк- вметна-, които са запознати толкова навътре с черепите. Освен това арийци ги изкопават, норомбите ги крадат. Всъщност и те също ги търсят...
  - Вие все някога щяхте да стигнете до черепите, които са открити. Как щяхте да продължите с търсенето?
  - Предполага се, че има някаква зависимост в това как са заровени. Сигурно права линия или нещо такова...
  - За тази интуиция говореше, значи.
  - Дали Вернучи не е накарал някой друг от неговите наемници да търси още доказателства за черепите, докато Джейк търси книгата?
  - Какво ще стане когато Хубавецът дойде и иска книгата?