Джейк вървеше напред по дългия коридор на яхтата и едва сдържаше усмивката на лицето си. Най- накрая я беше хванал. Водният пръстен беше в ръцете му, както и Черешката. Само при тази мисъл усмивката му ставаше все по- голяма.
Разбира се можеше да размишлява над идеята защо имаше... интересен сън с пленницата си. Който след това почти се сбъдна. И за това, че свободното си вземе прекарваше в мили спомени от преди седмица, когато тя танцуваше. А също и в изумление как, по дяволите, тя се беше измъкнала от онази стара килия със все вериги. Да, имаше доста неща, за които да мисли.
Беше благородно от нейна страна да защити приятелите си като му предложи да вземе нея, вместо да убие тях. И беше много доволен от това- една Черешка е по- хубаво от цял куп безполезни хора. Но когато говорим за благородство, неговият приятел Звярът беше ненадминат. Заради учението, на което присъстваха предната вечер, той беше акостирал с частната си яхта. И каква изненада, и тя като него не беше минималистична, малка лодчица. Всъщност яхтата си беше същински кораб, дълга 140 метра, Океанска победа можеше спокойно да бъде нещо средно между луксозен плаващ хотел и казарма в едно.
Най- накраят стигна. Отвори вратата на помещението, което играеше роля на килия, в която беше Елеонор. По средата на помещението имаше стол, на него седеше пленницата му, а един мъж работеше по китките 'и. Тя вдигна поглед към него и, о тези очи! Тези безкрайно черни, големи очи! Краката му отказаха да се движат, тялото му предпочиташе да се закове на едно място и да потъне в тази тъмна бездна! Затова, уж небрежно, се подпря на касата на вратата.
Елеонор върна вниманието си към лекаря и дори изсъска, вероятно от болка. Беше викнал лекар, за да прегледа този ужас на ръцете 'и. Лекарят се изправи, кимна 'и, обърна се и тръгна към вратата. Точно преди да излезе кимна и на Джейк и му подаде една бележка. Наемникът му направи място да мине и затвори вратата.
Елеонор седеше с кръстосани крака и разтриваше бинта, сякаш можеше да накара болката да мине.
- Взех под внимание предния път, когато те бях заловил и коментарът ти от покрива. Не си окована. Ако забеляза, даже и белезници не ти сложих докато те водиха насам.
- Благодаря ти за загрижеността. Чувствам се все едно съм на някой скъп курорт.- Отвърна му саркастично момичето и фалшиво му се усмихна, надигайки глава. Стана от стола и застана пред него, на една крачка.- Надявам се осъзнаваш, че това, - вдигна бинтованите си ръце пред лицето му,- е заради теб.
DU LIEST GERADE
Елеонор и Водният пръстен
AbenteuerХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
