Елеонор и Водният пръстен

8 глава

  - Замълчи, Сам- опита се да го спре Индиго.- Тя...

   Джейк извади един пистолет и го насочи към главата на малкото дете без да сваля поглед от Елеонор.

   При вратата се чу писък на жена. Май това беше майката на хлапето. Индиго го обгърна закрилнически.

  - Покажи ми лявата си ръка! – заповяда Джейк като наблягаше на всяка дума.

  - Остави ги намира!

  - Ти ми покажи лявата си ръка!

   Елеонор изправи ръка и показа пръстена с толкова суров поглед колкото можеше. Ето тук и сега всичко, което ги предупреждаваха да не правят, просто отиде по дяволите!

   Джейк ахна.

  - Водният пръстен!- секунда по-късно изражението му стана отново както преди, с лека нотка на лукавост.-Честит рожден ден на мен!

  - Сбъркал си датата!

   Джъстин използва бюрото като трамплин и се хвърли върху наемника.

   Елеонор се възползва от ситуацията и побягна към задния изход. Джейк изпусна оръжието си настрана. Но въпреки това не беше от хората, които лесно могат да бъдат повалени. Облегна се на стъклената стена, използва я като опора, сграбчи другото момче и го хвърли към другия край на малката стая. Не изчака да види къде се удари противникът му, просто чу звука от сблъсък с някакъв метален шкаф. За сметка на това взе оръжието си от пода и тръгна по посока на момичето с пръстена.

  - Спрете чернокосото момиче!- извика в радиопредавателя си.

   Когато излезе навън през задната врата видя единия си войник на земята. На другия му прилагаха хватка и той, буквално, беше във въздуха, след това беше силно тръшнат върху първия.

  - Спри или ще стрелям!

   Елеонор се изправи и вдигна ръце.

  - Ти си била опасна!- и кимна към повалените мъже.- Но не колкото мен.

   Джейк бавно се приближаваше към нея, държеше я на прицел. А тя трескаво мислеше как да намери изход. Едно че позицията 'и беше компрометирана, но и Джъстин не се появяваше от никъде, което само по себе си значеше, че може би е пострадал сериозно. За съжаление не възнамеряваше да се предава, просто защото бяха насочили пистолет срещу нея. Не и когато беше в толкова изгодна позиция.

   Видя Джъстин да се показва от ъгъла на другата страна на сградата, откъм главния вход. Беше достатъчно.

   Усмихна се лукаво.

  - Съмнявам се!

   Когато излезе бягайки беше заварила двамата войници. Единият беше в бронирания джип, на шофьорското място. Явно чакаше шефа си да се появи и да напусне периметъра. Другият се беше облегнал на колата, при отворената врата. Приказваха си. И явно Джейк беше дал някаква команда, защото когато я видяха скочиха и тръгнаха към нея.

   Опитаха се да я спрат- не успяха. В усърдието си да я хванат неосъзнато бяха оставили вратата на бронирания джип не съвсем затворена. Беше останала малка пролука.

   И именно от нея се възползва Елеонор. Отвори вратата на колата и скочи вътре. Затвори вратата точно на време, когато дъждът от куршуми стигна до нея. Запали колата, форсира двигателя и потегли точно както по филмите- с мръсна газ, оставяйки черни следи от гуми по асфалта. 

   Когато мина покрай Джейк му намигна. Възспря се от това да му прати въздушна целувка, все пак партньорът 'и беше точно на ъгъла.

   Все едно го бяха репетирали цял живот, спря за миг, който беше достатъчен Джъстин да скочи на задните седалки с двете раници. След него се чу гласът на Дон Индиго, който викаше нещо гневно.

  - Добре ли си?- попита го Елеонор, която потегли по някаква главна улица. Погледна на огледалото за обратно виждане. Джейк се беше отказал да стреля.

  - Да! Малко съм натъртен, но съм ок- кимна Джъстин. Беше запъхтян от бягането.- Щях да стрелям с пистолет.

  - Моят вариант е по-добър.

  - Казах на Дон Индиго да звучи така, все едно ме гони, за да не бъде заподозрян. Или поне да отърве кожата.

   Джъстин остави раниците и се промъкна между седалките, за да седне отпред при нея.

  - А ти?

  - Аз съм супер, разкрих се от самото начало. Но за сметка на това му отмъкнах скъпия брониран джип. Така че сме квит.- Иронията не работеше в този случай. След като се увери отново, че не я следват си позволи да си отдъхне.- Ако бях отишла направо при него и му бях завряла пръстена си в лицето с думите „Здрасти, аз съм новият пазител на пръстена" нямаше да има същия резултат... Какво стана с черепа?

  - Не го взех, ако това питаш. Оставих го там. Грабнах раниците и побягнах, за да може да ти помогна.

  - Застрашихме семейството му, отидохме там за пет минути, и внукът му щеше да бъде застрелян! Няма да се изненадам, ако Дон Индиго вече ни мрази.

  - Точно обратното. Каза, че можем да отидем в неговата вила извън града. Иска да ни покаже нещо.

   Пое дълбоко въздух. Тя просто нямаше какво друго да направи. Съзнателно чуваше едно гласче, което и казваше „Недей! Не! Достатъчно забърка човека в неприятности!", но каза:

  - Добре. Привечер.