Войниците заведоха Елеонор и Джъстин в килиите им, които, за късмет, се намираха една до друга. Представляваха малки помещения от бетон, две от стените бяха с решетки. Приятелите им стояха и с нетърпение чакаха да разберат присъдата. Стражите им бяха позволили да останат при затворниците за около час, но да не се разхождат свободно.
Обяснението беше сведено до две прости изречения, последвани от дълго мълчание.
- Нека погледнем от добрата страна- поне килиите ви са една до друга- отбеляза Лиза.
- Опит за убийство! Обвиниха ни в опит за убийство!- повтаряше Джъстин.
- Мен обвиниха в убийство и опит за убийство. Теб- само в съучастничество!
- Само?- едновременно попитаха останалите.
Елеонор седеше на земята до решетките, свела глава надолу, загледана в една точка. Наследникът на маите обикаляше из килията си и не спираше да мисли за това, което беше казала Ели. Къде си беше загубила ума? И защо съдията не го прие като обида? Не че се оплакваше.
- Какво ще правим сега?
- Добрата новина е, че трябва да чакаме пристигането на Джейк. Това е арийски затвор, няма какво повече да направят. Сигурен съм, че месните дори не знаят защо точно са ни заловили. Дали са им някаква информация, колкото да имат причина да ни държат.
- Лошата е, че Джейк идва.
- Само аз ли някак свикнах с неговото присъствие?- попита Лиза. Останалите я изгледаха с недоумление.- Какво? Имам чувството, че денят няма да е пълен, ако не го видим поне веднъж.
Джъстин се удари по челото.
- О, Господи!- Сара прокара ръце по лицето си, все едно можеше да измие ситуацията.- Трябва да ви измъкнем преди да дойде вие знаете кой.
Елеонор и Джъстин дълбоко си поеха дъх и го издишаха. Какво можеха да направят? Нищо друго не им оставаше като възможност. Ако останеха, рискуваха да изчакат Джейк. И определено провалената мисия щеше да е най- малкият им проблем.
- Не виждам какво толкова умувате. Толкова ли не може да разбие ключалките?- попита Никълъс.
- Това е добра идея- съгласи се Лиза.
- Взеха ни всички оръжия- прошепна изморено наследницата.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Елеонор и Водният пръстен
AventuraХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
