Елеонор и Водният пръстен

80 глава 2 част

  - Съжалявам, но тя не е тук- отговори най- накрая мъжът. Гласът му беше сериозен, тих, и с някаква нотка мъка. Всички рязко си поеха въздух. Джъстин побърза да хване ръката на Елеонор, за да възпре всяко възможно действие от нейна страна.

  - Какво?!- попитаха едновременно двамата, но Елеонор направо извика.

   Всички впериха очи в нея все едно беше ръчна граната с махнат предпазител- щеше да избухне всеки миг.

  - Искате да ми кажете, че минах цялото разстояние от дома си до тук, излагах на опасност живота на тези хората тук и моят, и не на последно място, бях в затвора няколко пъти, само за да ми кажете, че мисията ми е била напразна?! И че книгата не е тук!

   Елеонор приличаше на изригващ вулкан. Дръпна ръката си и направи няколко крачки към Дарлено.

   Този огромен мъж беше в шок. Преглътна. От човек с размер на слон, стана с размер на мишка!

  - Аз... ъъъ...- запелтечи той, объркан.
  - Елеонор София Бикет, чувате се от коридора! Определено знаете как да привлечете вниманието към себе си!- чу се весел мъжки глас от вратата, но наследницата изобщо не обърна внимание на това. Никой не обърна внимание. 

   Мъжът беше слаб с побеляла къса коса и голяма усмивка, която бързо се скри, когато видя, че момичето не се обръща. И, още по- лошото, гледа заплашително ръководителя на централата.

  - Къде е?- изръмжа пазителката на пръстена.
  - Изгоря при пожар- отговори смутено Дарлено.- Преди 11 години.

   Светът се завъртя, все едно се беше озовала вързана за въртележка. Усети главата си като притисната от менгеме. Догади 'и се. Хвана се за главата. Ушите 'и писнаха, не чуваше гласовете на хората в стаята. Краката 'и станаха от гума и едва я държаха.

   Всичко, което преживя е било напразно! Цялата мисия е била провал! Загубено време! Напразна опасност! Толкова много разкрити тайни! Всичко беше просто... безсмислено. От Испания, до затвора, в който се събуди. След това клубът в Маями. Затворът, в който попадна с Джъстин. Всички събития, които 'и се бяха случили минаха пред очите 'и.

   Господи, Джейк не знаеше и идваше, по всяка вероятност, с армия насам!

   Коленете 'и поддадоха, тялото 'и се отпусна под някаква непоносимо голяма тежест. Не разбра кога губи равновесие и стабилност. Още се въртеше на онази въртележка.  Джъстин я хвана, преди да падне на земята.

   - Ели!- извика Джъстин и я накара да седне на един диван.

   Всички се наредиха около нея. Тя седеше с лакти опрени на коленете си, държейки глава в длани. Стисна косата си. Дишаше дълбоко. В главата 'и се въртяха спомени. Чуваше пулсът в ушите си.Това не помагаше! Изправи гърба си и отпусна глава назад.

  - Добре съм- смъмри, явно с не особено голяма доза достоверност.
  - Ромера, върви за вода- помоли я баща 'и.
  - Няма нужда, аз нося- каза другият мъж, който тъкмо влизаше през вратата. Той подаде чашата на Елеонор. Тя го погледна и я пое.
  - Вуйчо Питър? Ти ли си?

   Той се усмихна загрижено. Имаше същата усмивка като баба 'и. И същия нос. Нали 'и беше брат, нормално беше да си приличат.

  - Най- накрая да ме забележиш.

   Тя отпи няколко глътки. И се изправи. Джъстин скочи, за да 'и помогне.

  - Добре съм!- напомни момичето и вдигна длан, с което го спря.- С каква наглост и безочие така и не съобщихте, че книгата я няма?! Искам да знам кога се е случил този пожар? Има ли друга такава книга?- пое си дъх и продължи с по- нормален тон.- И все пак, искам да отидем до библиотеката. Може да намерим нещо, което ще ни бъде от помощ.
  - Ромера ще ви помогне- каза Дарил.- Заместник директор Питър Фокс е уредил всичко за пристигането ви.
  - Значи си заместник директор?- обърна се Елеонор към другия мъж.
  - Познавате ли се?- попита Сара.
  - Той е брат на баба ми- отговори 'и наследницата.
  - Тук всички ли са твои познати, приятели или роднини?- възмути се Никълъс.

   Питър сложи ръка на рамото на Елеонор.

  - Сигурна ли си, че си добре?
  - Да.
  - Добре- пусна я той.- Аз ще взема багажа ви и ще наредя да го пратят по стаите ви. Вие се заемете с по- важните неща. До по- късно. А ти, върви при лекарката - обърна се той към Елеонор.

   Тя изохка раздразнено.

   Питър излезе. Всички го проследиха с поглед, докато вратата отново не стана мътна.

  - Сега искам да знам, кога е станал този пожар и кой го е причинил?- помоли Елеонор.
  - Госпожице Бикет, ще отговоря на всичките ви въпроси, но здравето ви е по- важно от всичко.