Елеонор и Водният пръстен

2 глава

   Много, много отдавна, преди познатата история да съществува, имало един различен свят. Било преди хиляди години. Толкова много, че сега съществуването на този свят вече се смята за мистерия и конспирация.

   Тогава хората били много по-свързани с природата. Уважавали я. Били едно с нея. Към стихиите се отнасяли като към Богове. Не винаги стихиите били добронамерени. Имало случаи, в които сеели смърт и унищожение. За да може да се запази балансът, и разрушенията да се ограничат, четирите стихии и хората направили споразумение. Стихиите събрали част от силите си и създали по един пръстен, който да съдържа част от огромната мощ, която притежават. Хората, от своя страна, трябвало да продължат да пазят даровете, които природата им дава, и да я почитат.

   Според легендата, на четиримата смели братя- Атлант, Лемурий, Маи и Нором, които се изправили пред стихиите и водили преговорите, били поверени пръстените. Те, като пълководци на техните народи, трябвало да отговарят за сигурността. На Атлант бил даден Водният пръстен, сребърен със сапфир; на Лемурий- Земният пръстен, златен с изумруд; на Маи- Въздушният пръстен, сребърен пръстен с безцветен диамант; и на Нором- Огненият пръстен, златен с рубин. Те трябвало не само да пазят мощта на ценностите, но и да контролират баланса на всяка от стихиите. Трябвало да намерят начин да слеят енергията в пръстена, с тази, която била извън него. Народите на четирите братя станали по-късно четирите най- известни и развити древни цивилизации.

   Природата, въпреки всичко, поставила едно условие. Да, братята можели да подчиняват стихиите, но само с тринадесетте кристални черепи, пръстените можели да покажат истинската си сила. За дълго време всички живеели в мир. За черепите бил построен голям храм, в който постоянно имало поклонници. Случило се така, че на точно една определена дата, по точно определено време, на честването на Великия ден, пръстените и черепите слели енергиите си и истинската природна сила, в най- суровата 'и форма, се проявила. Когато древните разбрали, че не могат да контролират тази мощ и че тя е способна да разрушава градове, тъй както станало с древния град Помпей, решили да заровят черепите на различни места по света. За да не бъде използвана никога повече.

   Нором бил запленен и удивен от тази невероятна сила. Една мисъл се прокраднала в ума му, и се разрастнала като пожар- ако черепите и пръстените са толкова силни, че да унищожат един град, какво ли биха направили с целия свят?! Можел да постигне нов световен ред! Братята му не се съгласили. Нором побеснял. За него останалите били невежи и не виждали истинския потенциал, който притежават пръстените и черепите. След като братята му били слепи, той щял да вземе силата само за себе си, за да завладее континентите. Бесен на роднините си, Нором се заклел, че ще преследва и убие и последния от техните цивилизации, докато не събере и четирите пръстена и всички черепи. Искал да ги заличи!

   Направил своята цивилизация- орден, който кръстил Норомба- на Нором. Неговата цивилизация започнала да избива другите. Хората нямали друга възможност, освен да избягат от домовете си и да се заселят на други места. Да започнат живот в страх и тайна. Атлант, Маи и Лемурий обединили силите си, за да защитят цивилизациите си, и да спрат своя брат. Успели, ала в опитите си, също загинали. От тях четиримата останали само пръстените. Древните казват, че само преките наследници на братята могат да притежават пръстените и че само те могат да пазят и контролират енергията, която е в тях. Оказали се прави.

   Историята се пише от победителите. Умишлено някои неща се скриват, забравят се. За арийците истината за пръстените и Нором била изчезнала, също както изчезнали маите, атлантите и лемурийците. Случайно разбрали за кристалните черепи на една експедиция. Откакто бил намерен първият кристален череп, Черепът на съдбата, Орденът Норомба се стреми да намери всичките тринадесет, да събере пръстените, за да изпълни заканата на Нором.

   Обединени от желанието си да спрат ордена и да защитават наследниците, реликвите и древните документи, група от наследници на маите, атлантите и лемурийците се обединили в съюз- Групата на цивилизациите. С времето съюзът се разраствал, също както и орденът. Войната не стихвала, просто методите за воденето 'и били променени.

   Всички наследници израстнали с историята на братята, с представата за пръстените, и със знанието, че ако разкрият истинският си произход, ако някой ден норомб ги разкрие, са в огромна опасност. От друга страна норомбите били приучавани да докладват, ако намерят наследник на друга цивилизация. Само арийците били защитени.

- Дж. В. М