Елеонор и Водният пръстен

15 глава

   Джейк се чувстваше точно като някой болен от биполярно разстройство. Беше бесен, но и облекчен. След като Жи Верн се кара на войника, докато главата на войника едва не се пръсна, лицето му почервеня, а на очите му избиха сълзи, продължи и с Джейк. Боже, трябваше да правят по-сериозен подбор на войниците! Вярно е, че по-елитните войски, сред които той се движеше, бяха от мъже, които нямаха и капка съчувствие. Дори за някои подозираше, че и като бебета не са плакали, а директно са тропали по масата.

   Все пак, онова, което го спаси беше фактът, че стихията от пръстена не беше освобонета. Или иначе казано- пръстенът и пазителката му не се бяха свързали напълно. Не се бяха усетили, не бяха направили онзи контакт, който беше нужен, за да се наречеш истински пазител.

   Беше малко раздвоен. Дали да не 'и помогнеше да намери тази свързаност? Но от друга страна, той не беше благотворителна организация "Подкрепа на наследници в беда". Не, не беше. И определено не си падаше по милосърдието. Разбира се, за назидание на всички мекушави дами от затвора, беше пребил войника до степен, в която всички да си вземат поука. Накрая клетникът беше отнесен на носилка, което показваше, че целта на това насилие е била за урок. В повечето случаи жертвите му ги изнасяха я в кофа, я в чувал, няколко пъти и в лопата с метла.

   На войника не му беше ден, но какво е един ден на фона на седем години?

   По дрехите му още имаше пръски кръв. Бокса му имаше нужда от почистване. Това нямаше значение, защото целият гняв от простотията, състояла се предишната вечер, просто беше отминала.

  - И сега ще я търсиш ли?- попита го ръмжащ глас от телефона. Звучеше като ядосан вълк и имаше същия нрав. След като вчера се наложи да прекъсне конферентния разговор с другите ловци на глави, сега му звъняха да проверят какво се е случило.

  - Разбира се. Изчислих траекторията на движение на лодките. Има един град съвсем наблизо. Предполагам, че са минали или все още са там.

  - Дал си 'и възможност. Следващият път направо я убий! Както и онези хора! За какво си ги пленил изобщо? Аз лично бих 'и занесъл главите им. Тогава щеше да се самоубие сама.

  - Подходите ни са различни, Звяр. Но въпреки това, целта на онези другите беше точно такава. Щях да я докарам до отчаяние като гледа как ги измъчвам и убивам, това вероятно щеше да я накара да слее стихиите. Не трябва да я убивам! Вернучи я иска.