Елеонор и Водният пръстен

81 глава

   Елеонор седеше на болнично легло в стаята на медицинската сестра в болничното крило. Наследницата гледаше навън през стъклените стени, към снежната буря. Още не беше спряла, дори се засилваше. Студеният вятър минаваше покрай стъклените прозорци и ги удряше. Снегът беше като мъгла.

   Момичето усети стягане в ръката, малко над лакътя. Това продължи още. Нещо я стискаше. Тя премести вниманието си върху апарата за кръвно налягане. Не мислеше, че се налага нещо такова. Беше добре. Братът на баба 'и напразно се тревожеше. Той, Джъстин и Дарлено. И всички от екипа 'и.

   Кого заблуждаваше? Имаше огромното желание да излезе навън, насред бурята, и да се разкрещя с цяло гърло. Не че щеше да помогне или промени нещо.

  - Изглежда за момент границите на кръвното ти са се изравнили. Малко шоколад и ще е оправиш- каза медицинската сестра.- Не знам какво ти е казал Дарил, но е било много шокиращо за теб.

   „Идея си нямаш!"

  - Благодаря! Чу ли Джъстин?- погледна го пазителката с повдигната вежда.
  - Ели, мисля че ти се събра твърде много напрежение! Не се сърди, че се притесних за теб. Ти за малко да загубиш съзнание!

   Момичето стана и отиде при него.

  - Напоследък твърде много се притесняваш за мен. Друго трябва да ангажира вниманието и тревогите ти!
  - Все едно пък защото не е оправдано.

   В стаята влязоха и останалите.

  - Какво става Елеонор? Ще умираш ли?- попита Ник.
  - Беше твърде спокойно!- въздъхна Джъстин.

   Елеонор му кимна.

  - Спокойно Ник, добре съм!

   Медицинската сестра взе малък пакет от един от многото си шкафове и го даде на наследницата. Оказа се малко шоколадче.

  - Изяж това и ще се почувстваш по- добре.

   Ник вдигна ръка, свил три пръста и изправил показалеца и средния си, все едно има въпрос.

  - А за нас шоколад?
  - Благодаря- опита се да замаже положението Елеонор.- Да се качваме при Дарил, обещал ми е разговор.

   Вече трети час Джейк Марвън играеше на карти с войниците. Не можеше да понася това! Отначало му беше забавно, но вече не издържаше. Едно беше да отиде в казино, за да играе покер, това беше съвсем друго! „Тази ужасна буря няма ли да спре?!"