Елеонор и Водният пръстен

57 глава 2 част

   Минута след това вратата на хеликоптера се отвори. Всички паднаха на каменистата земя, подпрени само на ръце и крака. Недостигът на кислород се компенсираше от замаяността и чувството за дезориентация. Ник дори целуна няколко камъка от благодарност, че още е жив. Лиза легна на земята със затворени очи. Камъните 'и убиваха, но не беше в състояние да направи каквото и да било.

  - Вие ми се свят- тихо каза.

   Сара също легна, дишайки тежко. Измърмори нещо, никой не разбра какво.

   Един след друг останалите също легнаха на камъните.

  - Официално е- дълбоко поемане на въздух.- Най- ужасният ден в целия ми живот!- възкликна Никълъс.
  - На нас ли го казваш?- отвърна Джъстин и обърна глава към другото момче.

   Лежаха на камъните оставени от реката, нямаха сили да станат. Беше им студено. Спеше им се. Бяха изморени. А Елеонор все още виждаше Джейк пред себе си. Затвори очи и сложи длани на лицето си, въздъхвайки тежко.

   Мериан също излезе, залитна, но разпери ръце настрани, за да запази равновесие.

  - Ние ще се оправим, а ти как си?- попита я Лиза.
  - И аз ще се оправя- отвърна жената.
  - Лельо Мери- промълви Елеонор- извинявай!
  - За какво, мила?
  - За това, че те изложих на тази опасност! За това, че те накарах толкова много да се притесниш за мен и Джъстин! За всичко!
  - Ели, обещах на баба ти, че ще помагам! А това...- показа с ръка вертолета,- припомних си старите времена.- Жената седна на камъните.

   Всички замълчаха. И тогава забелязаха тихо буботене. Заслушаха се.

  - Какво е това?- попита притеснено Сара.
  - Вероятно водопад- предположи Мериан.- Богота е на близо.
  - Кое?- попита Никълас.

   Лиза въздъхна.

  - Столицата на Колумбия- отговори му тя.- Нали беше добър по география?

   Всички въздъхнаха. Камъните бяха неудобни. Мълчаха.

   Елеонор си беше обещала нещо. И точно сега беше времето да го изпълни.

  - Като ваш командир аз нося отговорност върху всичко, което се случва с този екип. Аз държа след това обяснения пред директорите на ГНЦ, не вие. Запомнете това. Ако съм научила едно нещо от тези няколко дни, и от Джейк, това е, че трябва да бъдем себе си! Не трябва да се ограничавате от някакви предразсъдъци, от общественото мнение, или какво ще кажат останалите! От страха! Те могат да си гледат работата! Бъдете свободни и бъдете себе си! Усетете силата, която изпълва вените ви и ви кара да се чувствате живи! Аз така се спасявам през цялото време! Мислете нестандартно! Бъдете онази част от вас, за която винаги сте мечтали! Освен ти, Ник, ти бъди дисциплиниран, защото ако пак ми направиш такъв номер или се обадиш когато най не трябва, те изпращам с първия самолет на обратно!
  - Уф!
  - Пак ви казвам- вие не дължите обяснение на друг, освен на мен за това, което правите. Или на Джей, който ми е дясна ръка. Аз съм тази, която ако стане нещо, ще се изправи пред борда на директорите. Ок?
  - Да!- кимнаха всички.
  - Сега, помислете отново върху думите ми. Аз имам нужда да помисля върху друго.