Ако имаше едно нещо, което да беше по-досадно от Никълъс на този свят, то това беше училищния бал.
На кого му пука, че по-големите завършват? Да се радват! Какво общо имат другите? Но не. Джъстин, Сара и още няколко човека, които бяха в комитета по организацията, я бяха помолили да се включи. Да удари по едно рамо в приготовленията. Щяла да се забавлява. Разговорите със завършващите относно как трябва да изглежда "най-вълнуващата вечер в живота им", беше като да спори с шимпанзе за последната теория на Хокинг. А това определено не беше забавно!
И все пак, трябваше да се завлече до там, да я видят всички и да се прибере. Малко както бяха танцуващите мечки по цирковете. Даже можеше да се завърти на някоя песен, да се включи в някоя друга снимка, да се види, че е била там и да 'и се маха тази глупост от главата.
Джъстин и Лиза стояха на вратата и поздравяваха пристигащите. Джъстин нервничеше, може би защото 'и беше звънял няколко пъти, но тя не отговори. Лиза, както винаги грациозна и красива, беше вдигнала тъмната си коса в кестенява опашка и носеше кремава дълга сатенена рокля. Този път беше заменила очилата си с лещи, които показваха красивите 'и светло кафяви очи..
"Лиза винаги се облича стилно и модерно"- помисли си Елеонор.
- Къде се губи?- нервно попита Джъстин.- Честито завършване!- абитуриентите отминаха.- Звънях 'и поне 1000 пъти!
- Ще дойде, всичко е наред- успокояваше го Лиза.
- Значи Пепеляшка може да закъснее за бала, а аз не, така ли?
Джъстин изглеждаше така, все едно не камък му падна от плещите, а цяла планина.
- Слава богу, че си тук! За разлика от Пепеляшка, балът не е за теб! Извинявай. Притесних се... малко.
- Малко?- попита го Елеонор с вдигната вежда.
- Ама то и балът на Пепеляшка не е бил за нея- напомни му Лиза.
Днес беше отишла на малка мисия сама. А сама значеше без Джъстин, на когото нервите му идваха повече. Той не знаеше, че и майка 'и беше с нея. Когато се прибра вече закъсняваше, затова игнорира всички негови обаждания и побърза да се приготви и отиде.
- Джъстин, тя закъсня малко, не е станало чудо. Не го слушай Ели, изглеждаш чудесно.
- Благодаря- малко се изчерви тя.- Как вървят нещата?
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Елеонор и Водният пръстен
ПриключенияХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
