87 глава

42 4 0
                                        

   Джъстин влетя подобно на тайфун в офиса на Питър. Беше прекалено ядосан, за да почука, за да поздрави и дори да забележи мъжа. Очите му бяха фиксирани върху тъмноокото момиче, което седеше близо до компютъра, свита в стола.

  - Да започвам ли да те мъмря като стара леля, или и сама си знаеш какво ще кажа?- попита и сложи ръце на хълбоците си.- Нужно ли е да казвам колко е късно? Или по- точно рано! Обмислям варианта да те завържа, да ти дам упойка за слонове и да стоя при теб докато не минат поне 3 дни, в които да спиш!
  - Джей, защо не спиш?- попита го в отговор съвсем спокойно Елеонор. Джъстин си пое рязко и дълбоко въздух, стисна устни и само където лицето му не почервеня. Елеонор се засмя. Знаеше какво щеше да 'и каже.- Ела, стара лельо, погледни това.
  - Проверих за всеки случай дали майка ми не е участвала в тази експедиция, защото помня, че участваше в някоя. Но след като не видях името 'и се сетих, че тогава сестра ми си беше счупила ръката и майка седя при нея. Та, човекът когото търсите е Шон Ливингстън.
  - Има ли негов доклад в базата данни?- попита Джъстин.
  - Не. Или няма копие на него, или изобщо няма такъв- отговори мъжът и продължи да разглежда страницата.

   Имаше биография на Ливингстън, в кои експедиции е участвал, дори бързи връзки към докладите, които е писал.
  - Ако има нещо, то е в Старата централа. Тук пише и за някакъв дневник- продължи Питър. 
 - Ще се разхождаме от централа в централа!- Елеонор не беше доволна.
- Има ли нещо конкретно споменато за откриването на черепа?- попита Джъстин, който се беше надвесил над Елеонор, и с ръце масажираше раменете 'и.
- Това, което пише в главния доклад, след това изтече като информация навън- отговори Питър.- Единствено ви остават останалите доклади, ако има такива. И записки в личния му дневник, разбира се.

   Пазителката на Водният пръстен се хвана за главата.

  - Като не броим факта, че трябва да търсим и останалите черепи?- попита Джъстин и стисна устни.

   Наследницата въздъхна.

  - Защо само ние се занимаваме с това? Не могат ли да пратят и някой друг екип?
  - По някой и друг екип са били изпращани да търсят, но без особено голям резултат.
  - Като гледам и ние нищо не сме постигнали към момента.
  - Знаете ли, имаше вярване, когато бях млад, че само преките наследници могат да намерят черепите. Затова когато преди са изпращали екипи, те задължително са имали по един пряк наследник.
  - Сериозно?! Това си е чисто измиване на ръцете. Наследникът на Маи не се знае дали изобщо съществува. А да не споменавам наследниците на Лемурий...
  - Пасивно- агресивните- вметна Джей.
  - Които са тренирани, могат да се пазят, участват в ГНЦ, но чисто формално!
  - За всичко си има причина. Наближава краят на Периода на затишие. Норомбите чакат този момент от много години, за да го пропуснат. Независимо със или без книгата, те ще намерят черепите. Сигурен съм.
  - Е, поне няма да се чудим каква ще е следващата ни мисия.

Елеонор и Водният пръстенWhere stories live. Discover now