Елеонор и Водният пръстен

35 глава

   Клепачите на Елеонор трепнаха. Започна да диша тежко с отворена уста. Най- накрая успя да се събуди от ужасния сън, който сънуваше. Първоначално малко се стъписа, когато видя тавана на килията, но след това бързо си спомни какво се беше случило през нощта. Сънят и реалността започнаха да се разграничават. Не че и реалността беше много за предпочитане! Потръпна, когато си спомни последните думи на наемника към екипът 'и. Ама че бъркотия! Сега пак трябваше да ги спасява, защото Джъстин, както всички знаеха, щеше да направи всичко, за да я спаси. С което пък щеше да бъде заловен и убит от Ордена. Единствената пречка беше, че се намираше в затвор. Решението беше очевидно. Трябваше да избяга!

   Не бяха само последните думи на Джейк, които кристално си спомняше. Беше целият им разговор. Всичко онова, което се беше случило предишната вечер. Битката им. Докосването му. Как я придържаше към голямото си, силно тяло, докато шепнеше в ухото 'и и я предизвикваше.

   Не. Не беше добра идея. Трябваше да смени посоката на мислене. Зачуди се какво ли прави Джъстин сега. Дали спеше? Едва ли. Или кроеше план, или се беше отказал от всички и беше решил сам да я спаси като преплува Карибско море. Знаеше го, защото тя самата би направила същото за него. „В това сме заедно!" четирите прости думички, които той 'и беше казал- не просто израз с голямо значение, а обещание. Двамата бяха започнали всичко това заедно, и щяха да се подкрепят до самия край. Нейният най- добър приятел... Който идея си нямаше какво му беше намислил Джейк.

   Което връщаше всичко в изходна позиция и поставяше основният въпрос:

   „Как ще се измъкна от тук?"

   Трябваше 'и план. А нито един от тези, които се биеха в ума 'и не бяха достатъчно добри или осъществими. Беше попаднала в задънена улица. Накрая се отказа от мисленето, или поне върху това как да избяга, и реши всичко да остави на импровизацията. Единственото, което трябваше да направи, беше да изчака удобен момент.

   Ами ако нямаше такъв момент?

   Въздъхна.

  - О, Джъстин- въздъхна,- само да не си направил някоя глупост!

   Тя знаеше, че той ще се ядоса. Нямаше как да не го направи. При това да се ядоса на Ник, също като нея, отначало, когато отиде в клуба. Но се притесняваше да не се е развикал и да не е казал нещо, което приятелите им не биваше да чуват. Ако съучениците 'и не бяха нападнали Джъстин с въпроси за пръстена, то тогава щяха да го направят когато я видят.