Доволен, Джейк се отправи към голямата конферентна зала на кораба. Вътре го чакаше само един човек. И то какъв. Звярът не напразно носеше това име. Беше една глава по-висок от Джейк и много по-едър. Беше като булдозер. Целият татуиран- от главата до петите. Татусите му бях като комбинация от йероглифи, надписи на латински, дракони и други чудовища. Врата и цялото му гърло бяха повече черни, отколкото бели. Под дясното си око имаше татуирана сълза. По скалпа си, а той нямаше никаква коса, имаше всякакви рисунки и надписи.
А ноктите му? Не напразно беше избрал този прякор- бяха дълги и заострени, като на диво животно. Двата му най- любими инструмента за убиване бяха гаротата и допълнителни титаниеви нокти.
2.10 метра, 130 кг чиста мускулна маса и мастило.
Чакаше го, седеейки на един стол до огромната конферентна маса и въртеше кристална чаша с бърбън.
Точно до неговата имаше още една- празна. Когато Джейк влезе, Звярът махна кристалната запушалка от кристалното шише и му наля. Джейк седна на стола до неговия и се обърнаха един към друг.
- Не мисля, че съм те виждал някога толкова доволен- отбеляза Звярът и отпи. В гласът му се усещаше едно приглушено дълбоко ръмжене, като на диво животно. Самият му глас беше дълбок и гърлен.
- Все пак, това е пазителката на Водния пръстен.
- Онзи ден когато говорихме не подозирах, че ще ме удостоиш с тази чест- да превозвам самата пазителка до Жи Верн.
- И аз не го подозирах. Днес я видях по-рано през деня.
- Така ли?
- Хвърли се от покрива на една шестетажна сграда.
Звярът повдигна вежди изумен.
- Може да те сдъвче и изплюе без окото 'и да трепне.
- Като го спомена. Как е Кучката?
Говореше за сестра му. И този прякор 'и подхождаше. Защото си беше точно такава.
- Идея си нямам. Последно чух, че е на мисия да охранява някакъв диктатор в Източна Азия.
- Защо, да не сте се скарали?
- Разсърди ми се след като разбра, че няколко пъти съм... спал с най- добрата 'и приятелка? Нека да кажем, че научи по трудния начин, че първо се чука на вратата, преди да влезеш с касата.
KAMU SEDANG MEMBACA
Елеонор и Водният пръстен
PertualanganХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
