Елеонор и Водният пръстен

16 глава 2 част

    - Значи не си върколак...- започна Елизабет.

  - Или кръстоска между пони и медуза- вметна Ник.

  - ... а наследник на цивилизация, която се смята за някога съществувала, обаче няма никакви доказателства за това, освен един текст на Платон?- довърши пак Лиза.

  - Разделението на арийци, маи и т.н не е ли прекалено нацистко?- попита Ник.

  - Разделението е на наследници и ненаследници. Може да си наследник от всяка една раса.

  - Осъзнавате, че три от четирите цивилизации са изчезнали от нищото, за две от тях няма никакви доказателства, а четвъртата за пръв път я чувам? Нали?- попита Сара.

  - Изчезнали са когато започнали битките и катаклизмите. Всичко било унищожено- обясни Джъстин.- И наистина, всички се смесили с населението на обикновените хора, които по онова време населявали континентите, и така с времето час от отличаващите ни външни черти се изгубили. Но не и тези, които показват кои сме всъщност. Белезите на братята основатели.

  - Какво значи твоят йероглиф?- попита Ник.

  - Мир- отговори Джъстин.- Другите възможности са въздух и Маи.

  - Добре, тук намирам логика за косата. Когато са били започнали гоненията и изтребленията, ако не е пълнолуние, няма как норомбите да различат атлантите от другите- констатира Сара.- И това е пръстенът, създаден от самата стихия? Стихия като вода? Като самата вода го е направила?

  - Да. Това ми дава правото да съм командир- кимна Елеонор.

  - Айде, сега, пак се фукаш- смъмри Ник.

  - Командир на какво?- попита Лиза.

  - Така както Джейк е от елитните войски на ордена, и е нещо като висш агент- обясни Джъстин,- така и ние сме обучавани за същото. В интерес на истината в сегашни години няма толкова много от нас, които да се занимават с издирването на реликви. Повечето, които са в Групата на цивилизациите са войници, с ясна цел да защитават. Но именно заради наследството на Ели, нас ни направиха такива.-Елеонор най- накрая успя да събере косата си в шапката. За жалост това не помогна особено, тъй като светлината пробиваше път през плата и изглеждаше така, все едно има син ореол.

  - От там и начинът, по който се измъкнахме от затвора.

   Тишина. Буквално се усещаше как мозъците на Ник, Лиза и Сара обработват информацията. Може би за пръв път от сто години Никълъс не направи хаплив коментар, а просто се замисли над думите им.