Елеонор и Водният пръстен

24 глава

   Джейк, най- накрая, се разхождаше по дългата крайбрежната улица. Не че изобщо беше спал, но поне вече и да излезеше, имаше къде да отиде. За разлика от обикновено, когато носеше униформа, този път беше просто с черен панталон, бяла тениска, кецове и черни слънчеви очила. Разбира се нямаше как да не си вземе нож, беше му станало като навик. Независимо как беше облечен носеше нож. Когато беше с униформа задължително носеше два кобура с пистолети. Толкова беше свикнал с това, че често забравяше важни неща, но оръжието си- не.

   Няколко момичета минаха покрай него и едно от тях му намигна. Джейк леко се подсмихна и продължи напред. Телефонът му извибрира в джоба му. Извади го и вдигна.

  - Не ме интересува, какво си мислите вие!- скара се, стараейки се да не привлича погледите на хората, минаващи покрай него с виковете си. - Тук нареждам аз! Щом съм казал нещо, значи то трябва да се спазва! А след като аз казвам, че ще се изчака два дни- наблегна на последните две думи- значи, че ще останем тук! Съгласувал съм го с Жи Верн, ако не ми вярваш, обади му се! Той много ще ти се зарадва! В този град сме по работа! Поправи ме ако греша, ти не беше ли просто войник, а аз - наемникът, който решава!- изсъска и затвори, преди човекът, който му се беше обадил, да проговори.

   За пореден път се месеха в неговите дела и в неговите решения. Това, че беше млад, не значеше, че не може да ръководи всички така, сякаш имаше двайсет годишен военен стаж. Малко бяха тези, които му противоречаха. Всички знаеха, че ако го направят, ще трябва да си берат последствията, ако не от него, тогава от Вернучи. „Кога ще се научат?" Запита се той и поклати глава.

   Сега не беше времето да се ядосва заради някой новобранец, който не се бе научил да внимава и да слуша какво му говорят. Както и да знае каква е йерархията. Беше един хубав, слънчев ден, в който човек можеше да излезе и да обмисли следващите си ходове. Имаше един кристален череп на няколко века в стаята. Имаше избагала пленница, пазител на хилядолетен пръстен, която трябваше да залови. Имаше и странни мисли за нея.

  Джейк извади телефона си и набра някакъв номер.

  Войникът, на който се караше до броени секунди, беше в шок когато видя, че телефонът му звъни. Търсеше го Джейк. Куп мисли му минаха през главата и нито една не приключваше с хепи енд за него. Протегна ръка към масата. Взе го и с трепереща ръка вдигна.