Елеонор и Водният пръстен

69 глава

   Мериан си отдъхна в пилотската кабина на Boeing E-6. Планът на Сарита проработи. Странният план проработи!

  - Няма смисъл да хабим време в поправката на хеликоптера. Трябва да вземем самолета на Джейк. Лиза застава на входа, Ели, ти се скрий. Когато Лиза ти даде сигнал, изкачаш. Така ще има достатъчно време и Елизабет да се оттегли. Ние ще вземем раниците и всичко останало, ще се скрием в онези храсти и гората. Преди да тръгнем от онази база взехме много упойващи стрелички и една малка граната. Ще стреляме по войниците, но се тревожа, че ти ще си примамката за Джейк.
  - Не съм изненадана.
  - Ще успее ли?- попита я Ник.
  - Ако Елеонор не може да се освободи навреме, хвърляме гранатата.
  - Харесва ми. Правим го.

   Децата се бяха измъкнали и всичко протече по план. Или почти всичко. Появяването на Антонио Марвън не беше планирано. Тази случайна среща беше като удар в тила. Спомни си много неща, които толкова време се стараеше да забрави. Изрече думи, които никога не мислеше, че ще изрече отново. Срещна човек, когото мислеше, че никога не би срещнала.

   Усети, че някой влиза при нея в кабината, но не се обърна да види кой е. Предположи, че е някое от децата.

  - Как сте? Вероятно изморени. Благодаря за прикритието!- Мериан говореше без да знае на кого. Гледаше право напред.
  - Май бързо забравяш старите познати- чу дрезгавия мъжки глас и се вцепени.

   Обърна се и видя Антонио Марвън. Мислеше, че е слязъл.

  - Мисля, че казах достатъчно отвън- отговори му жената и обърнала глава отново към хоризонта.
  - Искам да поговорим.
  - Децата ще те видят, и тогава ще...
  - Тогава нека не им позволим да мислят това- прекъсна я мъжът.- Щом мислиш, че не са готови.
  - Мисля, че след всички тези години ти не си готов да приемеш реалността в очите, Антонио!

   Останалите се бяха настанили удобно на седалките в комуникативната зона. Лиза се беше облегнала и затворила очи, наслаждавайки се на спокойствието след битката. Никълъс използваше момента, за да поспи. Джъстин търсеше нещо в раниците им. А Елеонор мислеше.

   Думите на Джейк! Имаше нещо много логично в неговите думи и в това, което беше прочела. Имаше малка нишка, която, знаеше го, свързваше и двете. Какво беше накарало Гай Юлий Цезар да атакува Британия. Не беше само заради територията. Тя го знаеше.