Елеонор и Водният пръстен

45 глава

   Жената зад бюрото, която се представи накратко като Естел, предложи на Елеонор и екипът 'и да се качат на горният етаж, където ще могат да си вземат нови дрехи, оръжия и телефони. Етажът с екипировката го беше нарекла. И представляваше именно това. Цял етаж пълен с лавици и стелажи с всякаква екипировка, муниции, оръжия и принадлежности, дрехи.

 - Имали сте телефони през цялото време?!- попита Никълъс.   
 - Не. Взеха ни ги когато ни заловиха в онзи затвор- отговори му Джъстин.
 - Само аз ли виждам проблем в това?- попита Сара.
 - Няма проблем. Нашите телефони са програмирани с пръстов отпечатък. Ако някой друг се опита да ги отключи се самоунищожават. Дънната им платка гори за норматив.
- Хитро- отбеляза Лиза.
- Когато шансът да те залови конкуренцията е голям, не можеш да рискуваш да изтеглят информация от телефона ти.

   Елеонор се приближи до някакъв мъж с типични латино черти работещ там, и му обясни какво иска като дрехи и какъв размер носи. Няколко минути по-късно имаше по три чифта от всичко.

   Пристегна кобурите на бедрата си, прибра пистолетите си в тях. Много 'и хареса нещото като корест, което Мери 'и даде. Не беше защото Джейк 'и каза, че е красива. Тя се чувстваше такава. И уверена, че може да направи какво ли не. За красотата беше малко глупаво. Но силата. Ето това беше. Чувстваше се себе си. Затова си взе няколко.

   След като всички имаха още оръжия, дрехи и нови телефони, най- естественото нещо беше да отидат до ресторанта. Елеонор първо се обади на майка си и баба си. Беше... емоционално. И за огромно щастие нямаха много време да говорят. Успя да им каже, че е избягала, че е на сигурно място, че е сляла стихиите и с Джъстин и останалите продължават мисията си. Не беше ли това най- важното?

   Мериан ги намери в ресторанта. Говореха си. Пред Джъстин имаше отворена стара книга. Елеонор тъкмо привършваше с един сандвич. Останалите вече бяха на десерта.

  - Кажи сега, Джейк наистина ли е толкова мукулест, колкото изглежда? Така и не каза белегът как изглежда.
  - Лиза, моля те!- възкликна Никълъс.
  - Елизабет, новият Никълъс- смъмри Сара.
  - Какво? Той беше полу-гол, а не е като да не е... впечатляващ! За случката от клуба ли искаш да говорим? Защото ми се струва, че всички искат да я забравят!
  - Предпочитам докато се храня да не обсъждаме мъже, които имат много по-добри физически качества от мен! Чувствам се... неловко.
  - О, миличкият- прегърна го Сара, която се смееше.
  - Ние винаги ще си те обичаме. Ти си като онова куче, което лае през нощта, препикава ти чехлите и ти яде мебелите, но не можеш да си представиш живота без него!- усмихна се Лиза.- Ели, сега кажи.
  - Да, видях белега му. Беше странна смесица от огън, сила и Нором. Изглежда така, все едно някой калиграфски е нарисувал йероглифа над лявата му гръд.
  - Охо...- възкликна Лиза.
  - Хей. Какво правите? Изглеждате много по-добре от преди!
  - Елеонор, Сара и малко по-малко Лиза, възстановяват резервите от кофеин в кръвта си. Изпиха поне по четири чаши кафе- отговори Никълъс.
  - Четири чаши?
  - Две от които са шварц, което значи, че е оцветена вода- махна с ръка Елеонор.- Джъстин ни държи под контрол.
  - Ако имаме късмет, съм помолила един от хората да ми намери две бутилки бяло вино- усмихна се Сара.
  - Искам просто една спокойна вечер, без затвори, без нерви, без тревоги- отговори Елеонор.- И бутилка Траминер!- И със Сара чукнаха чашите си с кафе.
  - А мисията? А книгите?- попита Джъстин.
  - Джей, като твой командир ти давам пълното позволение да четеш и да търсиш важна за нас информация. Аз имам нужда от една вечер. Това е всичко.
  - Дойдох да ви кажа, че Естел провери- Джейк е свалил още вчера международното ти издирване. Вече си само първа степен.
  - Чудесно!
  - Предлага, ако искате, да разгледате града, който е тук на близо. Звъннаха от хамбара и обясниха, че ще им трябва малко повече време за поправката. Ако искате, стойте тук.
  - Има ли Норомби в града?- попита Джъстин.
  - Доколкото знам- не.
  - А затвори?- попита Лиза.
  - Само местния затвор. Нищо общо с Ордена.
  - А има ли стрелбище?- попита Елеонор.
  - Да. Има място, на което може да отидете да се упражнявате. В тази централа няма, но в града има стрелбище.

   Елеонор и Джъстин се спогледаха.

  - Хайде Джей, да научим екипът си на това- онова.

   Един от работниците на летището закара децата в града и им обеща след два часа да се върне и да ги вземе. Уговориха се да се чакат на същото място, на което ги е оставил, и се върна на летището.

   Малък микробус спря пред ниска, едноетажна сграда. Отпред, на входа, пишеше, че е оръжеен магазин. Ник, Лиза, Сара, Елеонор и Джъстин слязоха от микробуса и влязоха в магазина. Стрелбището в града се помещаваше, както им обясниха, на долния етаж, под оръжейният магазин. Сара и Джъстин се огледаха, преди да влязат. Наследниците от ГНЦ бяха избрали добро място, където да построят летището. Близо до малък град, в който нямаше голямо движение. Никой не минаваше покрай летището, и никой не го забелязваше.

   Вътре, освен че имаше различни видове пушки, пистолети и средства за самозащита, едната стена беше изцяло от бронирано стъкло. През нея всеки можеше да наблюдава кой е на стрелбището, как се справя, докато е на сигурно и безопасно място.

   Влязоха, поздравиха, обясниха, че искат да стрелят с пистолети. Продавачът, едър мъж с рошав черен мустак, им показа няколколко пистолета. Платиха нужните такси, взеха си предпазните слушалки и очила, както подобава, мъжът им изчете правилника за безопасност и им отвори вратата към стрелбището.

   Елеонор и Джъстин дадоха бързи инструкции. Показаха лично как те стрелят. Изтъкнаха особено пред Никълъс, че не трябва да се прави на гангстер от малките квартали, и че откатът не е шега работа. Все едни такива важни неща, които никой не слуша.

   Докато Елеонор и екипът 'и се упражняваха на стрелба, една жена влезе в магазина да търси сълзотворен спрей. Беше облечена с червен костюм от пола и сако. Носеше червена широкопола шапка и тъмни слънчеви очила. В ръцете си носеше малко Чихуа-хуа. Отмести очилата си когато влезе. Разглеждаше и преценяваше различните видове сълзотворен спрей, през това време едно момиче от стрелящите се качи и помоли за още куршуми. Жената се загледа в нея и присви очи. Момичето бързо взе още куршуми, благодари и слезе надолу. Жената с шапката бързо извади телефона си, и с два клика провери каквото 'и трябваше. На екрана се появи снимка на същото това момиче, с надпис "Издирва се". Определено беше едно и също лице.

   Жената се приближи до продавача, показа снимката от телефона си. Изненадан и леко притеснен, продавачът натисна бързо бутова под плота, който викаше полицията. Сигналът за тревога.
   Жената се обади по телефона, и също подаде сигнал.

   Полицията пристигна за отрицателно време. Влязоха в магазина. Жената и продавачът им направиха знак да пазят тишина и показаха заедно към бронираното стъкло.