Елеонор и Водният пръстен

86 глава

   Ромера водеше всички към столовата. Беше разочарована, че не намериха нищо полезно, и по- точно, беше разочарована, че не беше достатъчно полезна. Не си представяше обаче как се чувстват Елеонор и Джъстин, след като цялата им мисилия се оказа загуба на време и енергия. За съжаление и разговорът им с баща 'и явно не беше минал добре. Когато след като всички напуснаха офисът му, надникна през отворената врата, баща 'и се беше хванал за главата, отпуснал се над бюрото си.

   Излязоха от асансьора и минаха покрай голяма врата, от която се чу силен писък, удар и падане на нещо тежко. Всички, освен Ро, спряха и обърнаха бавно глави към източника на шума. Наколко крачки по-далеч осъзна, че върви сама, и се върна.

  - Какво има?
  - Какво става тук?- попита Сара и показа с показалец вратите.
  - Това е тренировъчната зала- вдигна рамене Ро.- Вероятно някой тренира.

   Не позволиха на Елеонор да надникне дори. Две причини бяха изтъкнати от четири човека- не беше яла нищо и не беше спала. В допълнение от Ник, този предател, била тренирала цяла нощ с онази боксова круша. Спор от порядъка на "Надишали сте се с античен прах, добре съм" беше прекъснат от категоричното и ясно волеизявление отново на Ник- който се оказа, че говори от името на народа, т.е екипът 'и.

  - Гладен съм.

   Бикет погледна вратата за последно, тъжно, все едно гледаше как изяждат последното парче шоколадова торта на света, и тръгна напред с останалите. А имаше толкова голяма нужда да освободи напрежението. Да освободи силните емоции. И да подреди мислите си. 

   Докато се хранеха в голямата столова, Питър се присъедини към тях. Промъкна се зад внучката на сестра си, даде знак на останалите да не издават звук, и сложи длани на раменете на Елеонор. Тя подскочи и се обърна да види кой е.

  - Извинявай!- усмихна се мъжът.- Баба ти е уведомена, че сте пристигнали благополучно.
  - Чудно!- простена тя.- Значи вече знае и за провалената мисия!
  - Не е ваша вината- напомни 'и Лиза.
  - Да- съгласи се мъжът.
  - Да- не е вината тяхна или да- знае?-попита Ник.
  - Ако някой не беше крил истината от самото начало...- смъмри Джъстин, само Сара го чу.
  - Има ли доклади от изкопаването на Черепът на съдбата?- попита го Елеонор, не искаше да чува отговора на предходния въпрос.
  - Не съм сигурен. Трябва да проверя в базата данни. Но мисля, че е имало наследник, който е участвал в разкопките в Белиз. Трябва да проверя- замислено отговори Питър.- Утре ще ти кажа. Довиждане.