Елеонор и Водният пръстен

77 глава

   В една от тренировъчните зали на Аржентинската централа Елеонор удряше силно висящата от тавана боксова круша. Не знаеше от колко време го прави, но определено сваляше напрежението. Част от косата 'и се беше изплъзнала от опашката и стърчеше. Беше потна. След толкова време мускулите на ръцете 'и боляха. Но не можеше да спре. Тази дейност много добре избистряше ума 'и.

   В главата 'и като на видеоклип, на който все му натискат копчето replay, се повтаряха всички случки от затвора до реката. Господи, онова на кораба! Или когато останаха двамата на наблюдателната кула. Толкова близо. Той я беше докоснал, и за бога, това беше толкова наситено докосване! Сърцето 'и биеше диво. Двамата дишаха тежко. Този миг беше като... Едва беше успяла да чуе топуркането на качващите се по стълбите войници. И след това извинението му, заради бог знае какво, и думите му, че не иска да я предава на Вернучи. "Не бих го причинил нито на теб, нито на мен!" тя стисна зъби и заудря още по- силно крушата, защото знаеше, че само физическата умора може да я откъсне от емоционалната каша.

   И това, че и той усеща това между тях! А то беше силно! Ма*ка му, беше толкова силно! Защо 'и беше това?! Защо той трябваше да е на другата страна и да е врагът 'и?! Колко податлива беше?! А той я караше да се чувства... себе си! Без да трябва да играе някаква роля. Без да трябва да отговаря на нечии изисквания! Без да трябва да се държи по някакъв начин. Просто... себе си.

   Продължи да блъска крушата. Ритник. Завъртя се около нея и започна я да удря от другата страна.

   Всичко това я караше да се чувства дори още по- объркана, заради сложната ситуация, в която се намираше.

   Круше. Круше. Ъпъркът.

   Джъстин и останалите бавно пристъпиха в залата.

  - Ел,- прошепна Сара, но заради ехото се чу по- силно,- добре ли си?
  - Да- удар.- Чудесно.
  - Това ли правиш откакто се събуди?- попита я Джъстин.
  - Нещо такова.
  - Някой трябва да ти държи крушата- промърмори маят.
  - Дали не е време да си поемеш дъх?- предложи Лиза.- Закуска? Кафе?
  - Дори аз съм съгласен- подкрепи я Ник.

   Елеонор спря да удря крушата.

  - Говорих с Камолин, разбрали сме се когато има дори малка възможност да отлетим да ни предупреди- каза Елеонор, преметна една кърпа през врата си и отпи от шише с вода.- Вие вървете в столовата, хапнете, аз ще ви чакам тук.