Елеонор и Водният пръстен

60 глава

   Джейк спеше в хотелската си стая в Богота, столицата на Колумбия. След нощта, която беше прекарал, не мислеше да се събужда до десет. Може би дори единадесет. Дори не възнамеряваше да изброява сам на себе си причините. Не помнеше добре какво се беше случило след състезанието. В съзнанието му кръжаха картини с женско тяло. Черешката? Не. Нямаше как да е тук. А, да, имаше едно чернокосо момиче. Плъзна ръка по чаршафите, само за да разбере, че момичето от вечерта си е тръгнало. Беше ли пил? Разбира се, щом спеше. Как се беше върнал? Това не го интересуваше точно сега.

   Предпочиташе да спи.

   Когато слънчевите лъчи навлязоха в стаята и се опитаха да го събудят, той се обърна на другата страна и се зави през глава. Нищо не можеше да го събуди преди десет. Дори самата Елеонор да дойдеше при него и да му кажеше „Ако се събудиш се предавам", щеше да отговори" Присъедини се към мен. После ще се гоним".

   Удобно се сгуши в завивките и се наслади на оставащите му часове сън, преди да се събуди и отново да започне да чете древни текстове за черепи, пръстени и древни шифри. Минути блажено спокойствие. И никой нямаше да му ги отнеме.

   Или не точно.

   В стаята влезе вуйчо му, затваряйки толкова силно вратата след себе си, че все едно биеше камбаните на Нотр Дам. Джейк се постара да не му обръща внимание и продължи със съня. Антонио Марвън не беше на неговото мнение- хвана завивките и ги издърпа от леглото. Наемникът се сви, отвори очите си- бяха кървавочервени, погледна го сърдито, след това изръмжа, сграбчи възглавницата си и покри главата си с нея. Не му пукаше, че е гол.

  - Трябва да се радвам, че поне си сам.
  - Значи чернокосата си е тръгнала?

   Антонио завъртя очи.

  - Много смешно!
  - Не ме занимавай толкова рано! Искам да спя!- измрънка племенникът му.
  - Имаш ли представа кога се прибра?
  - Към 2 и нещо. Но бях зает.
  - А работата ти? А черепът?! Разнасяш го като... кило картофи!
  - Денят може да започне и в десет. Черепът е добре. Ще го занеса при Вернучи. Просто все нещо ми пречи.
  - Джейк- въздъхна вуйчо му, потушаваше вътрешния си гняв- ставай! Закуската те чака!

   Наследникът надигна глава. Махна възглавницата от лицето си и погледна телефона си. Видя колко е часът и отново изръмжа.