Елеонор и Водният пръстен

27 глава

   Задният двор на къщата на Мериан беше също така като излязал от стереотип за дворът на възрастна жена, също като квартала. Обсипан с цветя, основно червени рози, и дървета до оградата, която го обграждаше. Всичко останало беше в трева- приятен зелен килим, сякаш току- що окосен. На верандата имаше няколко големи керамични саксии, в които растяха храсти, оформени като топки. Малка, кръгла, стъклена масичка за кафе с два метални стола от едната страна и люлка от другата. Бяха окачени няколко фотосоларни декоративни лампи по верандата, които светеха с приглушена светлина.

   Навън подухваше лек прохладен вятър, а небето беше се превърнало в красива палитра от жълто- оранжево, розово и червено заради залеза. Тишина и спокойствие- целия градски шум беше някъде далеч от тях.
Всичко можеше да се нарече с една дума- идилия. Или почти.

   Боже кога беше минал целия ден?! Колко време бяха бягали от Джейк? Лудост!

   Елеонор седна на двете стъпала на верандата, сгуши се и се загледа към облаците. Животът 'и се променяше толкова бързо, че на нея и се струваше, че бързо ще падне от въртележката. Трябваше да бъде силна и да не плаши останалите с притеснението си. Особено сега. Това беше, което искаше от пет години. Точно този живот. И нямаше да се откаже заради мом... мъж, който иска да я залови. Трябваше 'и много повече, за да се сплаши. Имаше мисия, и трябваше да я изпълни, независимо от всичко!

  - Какво му става на това момиче!- възкликна Никълъс.- Първо е тъжна, после ядосана, а сега е студена като статуя!

  - Риторичен ли беше въпросът?- попита го Сара със скръстени ръце.

  - Представи си, че беше ти! Как щеше да се чувстваш? Не е лесно да си от другата страна!- продължи Лиза.

  - Вярно, но не е отговорът на въпроса- намеси се Мери.- Истината е, че Ели вижда какво се случва. Вижда, че ви излага на опасност, и се стреми да ви обедини в един сплотен екип. За да се пазите взаимно. Опитва се да бъде като баба си и майка си. Да бъде силна, когато това се изисква от нея. И смяната на настроенията 'и се дължи точно на това. За да водиш един екип трябва да си премислил всяка възможна алтернатива. Да знаеш рисковете, и да подготвиш хората си, за да преодолеят препятствията. Не мислете, че е лесно. Това не е като игрите в училище. Тук всичко е на живот и смърт! И тази игра е много опасна! Елеонор по- добре от всеки от вас разбира това. Тя просто има нужда да помисли малко.