Елеонор и Водният пръстен

3 глава

   Две нощи по-рано.

   Късно през нощта. Главната централа на Ордена Норомба, скрита в подножието на една планина, сред гъста гора. Не всички спяха. Един младеж вървеше бързо по коридорите на голямата сграда.

   Казваше се Джейк Марвън. Джейк Виктор Марвън. Беше двадесет годишен и по стандартите на обществото- много красив. (И много по-опасен.) Черната му коса- вдигната отпред и скъсена назад и отстрани. Тъмните му очи гледаха напред към огромната дървена врата. Прави черти. Силен, мускулест, здрав. Видът му всяваше респект.

   Едната стена на огромната сграда беше изцяло направена от стъкло. Докато бързаше по коридора, Джейк погледна през прозорците към светлина на луната, която едва се прокрадваше през гъстата мрежа от облаци. В тези часове навън беше студено. А това, че сградата се намира в гората и се чуваше воят на вълците, караше кръвта на много да замръзва.

   Не това го тревожеше сега, обаче.

   Младежът влезе в голяма зала, осветена само от няколко високи, антични свещници, и затвори огромната, тежка вратата след себе си. Направи няколко крачки и се поклони ниско, в знак на уважение.

  - Ти си един от най- добрите ми наемници. И сега е моментът да се докажеш още веднъж- проговори дрезгав мъжки глас. Винаги директен. Никога не увърташе.- Като наследник на древния Орден Норомба, и като един от най- добрите ми ловци на глави, имам задача за теб. Времето наближава, трябва да намериш кристалните черепи и пръстените на останалите братя! А ако ме разочароваш, знаеш какво те чака- същото каквото сега споделят родителите ти! От теб се иска да продължиш заръката на великия брат Нором- където срещнеш наследници на другите три цивилизации, не се колебай и ги убий. Но не се отклонявай от задачата си.

  - Да, господарю!- отговори предано Джейк, все едно говореше на крал.

  - Намери Водният, Въздушният и Земният пръстени. Намери останалите кристалните черепи! И не ме разочаровай!- каза отново мъжът с дрезгав глас.Червеният рубин беше единственото нещо, което отразяваше яркият пламък и се виждаше ясно в мрака.- Сега си върви!

  - Да, сър!- младежът се поклони и излезе.

   Джейк не беше от хората, които проявяваха страх. Особено от възрастни мъже. Но този не беше кой да е. Още помнеше преди години как родителите му бяха жестоко заловени, бити и затворени, заради неподчинение именно към този възрастен мъж. И за да не остане на улицата заедно с малкия си брат и сестра си, вуйчо му ги беше подслонил. Седмица след това мъжът с дрезгав глас беше извикал него и сестра му и се зае лично с превръщането им в наемници. Макар тогава още да бяха деца, на Джейк и сестра му им беше показано ясно, че за да запазят живота на родителите си, и някой ден да бъдат освободени, трябваше да изпълняват поръчките на Жи Верн.