Елеонор и Водният пръстен

7 глава

   Минаха през пищната врата и влязоха в самата работилница. Наоколо имаше хора, които изработваха бижута. Някои седяха и наместваха кристали върху сребърни или златни пръстени. Други пиляха бижута с машини. Трети отливаха метала. Приличаше на един кошер, в който всеки си имаше някаква задача и я изпълняваше без да обръща внимание на непознатите.

   Дон Индиго ги заведе до личната си работилница, която беше един малък участък от цялото, ограден от стъкло. По този начин дон Индиго запазваше уединение, докато беше сред останалите и ги ръководеше.

  - Искам само да знаете, че очаквам други посетители съвсем скоро- каза, докато заобикаляше бюрото си и седна на стола си.

  - Ще бъдем бързи...- подхвана Елеонор.

  - Може ли да го видя... както е на вашата ръка? Само веднъж преди това съм го виждал на живо, на ръката на баба ти.- Дори гласът му се промени, докато изричаше молбата. Елеонор протегна ръка към мъжа зад бюрото. Ювелирът ахна. Започна да говори все едно е в транс или дълбоко благоговение.- След всички тези години не е остарял и с ден! Един от най- красивите пръстени, които някога са създавани! Трудно някой би направил копие на този шедьовър! Тъй като всеки пръстен е направен от съответната стихия, тя се е погрижила всеки пръстен да изглежда уникално- с всичко онова, което я характеризира. Забелязваш ли как синият сапфир изглежда все едно е обгърнат от вълни- поясни мъжът и прокара старите си, груби пръсти по вълните и сапфира.- Тези красиви извивки! При Огненият е все едно червеният рубин е заобиколен от пламъци! Около зеления смарагд на Земният пръстен обикалят растения! Неповторима красота!

  - Господин Индиго, тук сме не заради пръстена. Или поне не само заради него. Интересуваме се от черепите. Зная, че вие сте единственият жив човек, който може да разпознае оригинал от копие, без да използва машина. Можете ли да ни обясните има ли начин...

  - Не може да влизате тук!- Гласът на мъжа с пурпурното сако се чу ясно, все едно викаше след някого.- Дон Индиго има други гости!

   Инстинктивно всички се обърнаха към вратата, за да видят какво се случва. Това беше моментът, в който Елеонор го видя. Ако той беше Смъртта в плът и кръв, то значи тя, Смъртта, беше много секси.

   Джейк стоеше на прага на офиса на Индиго. Нямаше как да го сбърка, беше същия като от снимката. Не, беше дори по- впечатляващ. Черната коса, която той беше вдигнал в нещо подобно на помпадур. Тъмните очи. Мускулестото тяло под цивилните дрехи. Правите черти на лицето му. И този поглед, който би накарал скала да се пропука. Висок, снажен и смъртоносен.