Приятелите 'и влязоха в клуба, и първото им впечатление беше, освен че беше голям, беше претъпкан. Явно рекламата вършеше работа. Силна музика. Алкохол навсякъде. Празни бутилки. Задушлив въздух. Тела притискащи се едни в други под такта на музиката. Други седяха по сепаретата, пиеха и пушеха. Разноцветни лазерни лъчи пробиваха мрака и дима. Вибрации от басовете, излизащи от големите тонколони. Адреналин. Опиянение.
Имаше само няколко лампи, които осветяваха. Сервитьорки с табли пълни с алкохол се опитваха да се промушат през танцуващите тълпи.
От друга страна, на кого му пукаше за всичко това, след като музиката беше толкова хубава?
Сара, Лиза, Ник и Джъстин застанаха на входа и огледаха навсякъде. Ник започна да се поклаща в такт.
- Мога да кажа, че е зона свободна от Норомби- каза самодоволно Ник.- Я виж ти кой се оказа прав!
И с леко танцова стъпка, се отправи към една празна маса, между танцуващите. За клуба не бяха разбрали само те. Джейк и няколко от войниците му, преоблечени в цивилни дрехи, също отидоха долу- горе по същото време. Наемникът влезе вътре и вдиша дълбоко. Искаше да се разтовари от всичко, което се беше случило през деня. И това беше един от най- добрите, дори най- добрият начин, според него. И тъй като никъде не го пускаха без охрана, беше взел със себе си и няколко „придружителя".
Първата му работа беше да отиде до бара, да си поръча една чаша с бърбън и да пие, докато гледа как всички танцуват.
Няколко минути по-късно седеше върху префърцунено кресло във ВИП сепарето (или по- точно онова, което се предполагаше да е ВИП) и едва отпиваше от питието си. Определено привличаше вниманието, въпреки че неговото не беше привлечено от нищо. Дори и от някакво дългокрако момиче, което танцуваше в скута му и ако се доближеше още пет сантиметра, щяха да ги съдят за непристойно държание на обществено място. Но не можеше да я вини, тя беше... впечатлена от него и искаше десерт. Може би би проявил някакъв интерес, но уви, тя не беше с черна коса.
Минаха повече от два часа, откакто приятелите на Елеонор и преследвачът 'и се намираха в една сграда, но дори не се забелязваха. Лиза танцуваше в близост до Джейк, а той не 'и обърна никакво внимание. И така беше докато някой не я блъсна малко по-силно и тя за малко не падна. Направи няколко крачки, залитайки назад, и без да иска се блъсна в наемника... и го накара да погледне към нея.
YOU ARE READING
Елеонор и Водният пръстен
AdventureХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
