Елеонор и Водният пръстен

25 глава

   Докато бягаше, Елеонор обърна глава, за да види дали още я следват. Или по- точно дали Джейк я следваше. Нямаше да се изненада ако и той беше слязъл по бързия начин като нея. Хвърли бърз поглед през рамо- нямаше никого. Обърна се напред и се сблъска с бягащия Джъстин. Двамата паднаха на земята, той разтриваше с ръка рамото си.

  - Ели?- изненада се той.

   Елеонор не отговори. Обърна глава към посоката, от която идваше дясната 'и ръка- към тях бягаха двама войници. От Джей нямаше и следа. За сметка на това преследвачите им се бяха умножили. Стана, хвана Джъстин и заедно побягнаха. Малките улички даваха прекрасни възможности за уединение, бягство и скривалища... и останалите им приятели.

  - Какво разбирате от „разпръснете се"?- попита Джъстин с доза досада.

  - Няма време!- напомни му Елеонор.

   Поведе ги към една улица успоредна на главната. Не съобрази, обаче. Тя излизаше директно на булевард, но преди булеварда имаше ограда. И голям контейнер за боклук.

  - Елеонор, от тук накъде?- попита уплашено Лиза.

   Наследниците се огледаха. Определено ситуацията можеше да е и по- зле.

  - Скачайте в контейнера- нареди тя.

  - Ти луда ли си?- повиши тон Никълъс. Явно не искаше да си цапа ръцете.

  - Ако искаш да си запазиш живота- да, луда съм! А сега скачайте!

   Скочиха, но не вътре. Скриха се отстрани.

   Войниците вече ги бяха настигнали, и се движеха бавно и сигурно, като хищници срещу тях. Ръкопашният бой с двама беше добре, но тук бяха 8 и повече. Елеонор хвана първият, замахнал към нея, завъртя го и го запрати към купчина насъбрал се боклук. Джъстин друг към стената на гараж. Това бяха двама. А положението беше все едно да искаш да се биеш в кибритена кутийка.

  - Ник, пей ми диско! Джъстин- суинг!

  - По средата на битка? Ти наистина откачи!- извика Ник иззад контейнера, беше се прицелил с пистолет в един войник, но все още не стреляше. Лиза изскочи и удари онзи, който Елеонор беше запратила към боклука, с някаква метална тръба, с което ако не друго го зашемети и го изпрати в света на пеещите канарчета за дълго време.