Елеонор и Водният пръстен

9 глава 2 част

   Минаха няколко часа. Смрачи се. Елеонор паркира на паркинга пред една красива къща отдалечена от града. За дома на дон Индиго, име в бижутерската индустрия, направо си беше малка. Но имаше хубава градина с цъфнали цветя. Старинни фенери украсяваха и осветяваха пътя до входната врата, закачени на арки от рози. Беше романтично! Красиво. И дори ювелирно! Личеше си, че собствениците са естети.

  - Сигурен ли си, че си махнал проследяващото устройство?- попита Елеонор и сложи раницата на гърба си.

  - Махнах нещо. Или е било това, или нещо важно по колата.

   Елеонор го изгледа сериозно.

  - Какво? Може и радиото да е било... но не, определено е проследяващото устройство.

  - Поне каза ли ти защо иска да се видим тук?

  - Хммм, ти си може би единственият човек, който държи една от най- големите реликви? Или защото отидохме при него и заговорихме за откраднатия череп от Британския музей, който малко след това се появи на бюрото му? Не, не, сетих се, за малко да направим семейството му на шиш кебап...

  - Не ми помагаш.

  - Просто гостоприемство?

   Елеонор му подаде раницата.

  - Имам гадно чувство в стомаха.

  - Нарича се глад. Хайде.

  - Дано си прав.

   Посрещнаха ги дон Индиго и съпругата му. Домът им беше като умален вариант на яйце Фаберже. Ако отвън къщата изглеждаше красива, то отвътре беше разкошна. С картини на известни художници по стените. Махагонови стъпала. Скъпи вази и статуетки.

   Посрещнаха ги както биха посрещнали японското императорско семейство на гости на министър председателя. С огромна радост и уважение. Което се стори много странно на Елеонор. Остави я с чувството, че те знаят нещо, което тя не. Или може би се радваха повече, че пръстенът е влязъл в дома им?

  - Така и не можах да се отблагодаря на баба ти, че ме спаси. Пръстенът е... шедьовър!

  - Искам да се извиня от името на двама ни, че ви създадохме това неудобство по-рано! На вас и близките ви!- изрече Елеонор.

  - Той те заподозря още в мига, в който те видя. Умно момче е, признавам. Опита се да те предизвика. Работил съм с него и семейството му много пъти. Знам, че ще направи всичко, за да постигне целите си. Но не е толкова лош, че да убие дете. Според мен разчиташе да те пречупи.