Елеонор и Водният пръстен

68 глава

   Първо се чу гърмежът на картечния пистолет на Лиза. Значи Мериан трябваше бързо да смени позицията си и да се приближи до самолета на норомбите. Бавно се промъкна. Глухите звуци означаваха, че вече и войниците са упоени. Слухът 'и още не беше остарял, чу бавни крачки да се приближават съм нея. Сърцето 'и за момент спря. Бързо се обърна и извади един пистолет. Не повярва на очите си. Пред нея стоеше призрак от миналото 'и. „Не е възможно!"

   Мъж. Черните му коси и младежко излъчване отдавна ги нямаше, но тя го позна. В ръката си имаше пистолет.

  - Антонио?!
  - Мериан?- попита я обратно той, не по- малко изненадан.
  - Ти... какво правиш тук?- попита го жената. Ведного след това сама се сети за отговора.- Джейк ти е племенник?
  - Да. А ти, какво правиш с наследницата тук? Мислех, че отдавна си напуснала ГНЦ?
  - Щях да кажа същото за теб. Тя е внучка на Катрин- отговори Мериан.- Помагам 'и.
  - Знам, Вернучи не спира да заплашва племенника ми, че ако не я заведе, ще убие сестра ми и зет ми.

   Елеонор навлезе в гората и се скри зад едно дърво. Дали Джейк я беше последвал? Погледна от дясно и потърси с поглед Джъстин. Бягаше. Чуха се два изстрела. Видя се и русият приятел на Джейк. Беше красив. И той ли беше наемник? Стреляше доста добре. После отговор на още два. Мерна го за момент, докато пак бягаше, но беше добре. Обърна се на другата страна и точно тогава една длан запуши устата 'и и притисна гърба 'и към ствола на дървото. Джейк застана пред нея, вдигна поглед колкото да види какво става с русия му приятел и мая. Сложи пръст пред устните си, за да 'и покаже, че трябва да е тиха.

   Тялото му беше толкова близо... Ръката му беше над главата 'и, подпряна здраво на ствола на дървото.

   Елеонор махна дланта му от лицето си и зашепна:

  - Кажи ми какво става?
  - Направих нещо ужасно!
  - Едно ужасно нещо да беше!
  - Има общо с теб, но... Боб и неговата голяма уста!- А, значи този русият май се казва Боб.
  - Джейк, предполага се, че сме врагове. И това- Елеонор вдигна ръце,- не е ок за началниците ни. Прощавам ти греховете и всичко, което те е накарал да направиш вчера Боб.
  - Ти знаеше ли?
  - Кое по-точно?
  - За пръстените и Книгата на кръстала. Само един от четирите пръстена може да я отключи.
  - Да. Ти не знаеше ли?
  - Не. Откъде знаеш?
  - Казаха ми го, когато ни изпратиха на мисия. Наскоро прочетох и едни писма, които го потвърдиха.
  - Това значи, че само пазител на пръстен може да отвори книгата.
  - Кое те изненадва?
  - Защо Вернучи, при все че е толкова вманиачен по пръстените, не го е знаел или не ми го е казал? Той искаше да те заведа при него и да продължа с търсенето на книгата.
  - Ами ако наистина не е знаел? Помисли, огромна част от знанието за пръстените е било забравено или загубено. Хората от ордена и ГНЦ са воювали повече със себе си и не са търсили черепите. Въздушният пръстен е скрит. Само Огненият пръстен се предава като символ на господството над Ордена. Другите два се предават като семейни реликви. Замисли се, кога за последно в историята някой е търсил черепите или събирал пръстените?
  - Само Хитлер, мисля. Но той не е бил нито пряк наследник, нито е командвал Ордена.
  - Знаем, че е бил вманиачен по окултното и че е искал да събере пръстените и черепите.
  - Затова организира експедицията до Тибет, за да намери Въздушният пръстен.
  - Но той не е знаел, че за да се отвори книгата трябва не само да имаш пръстен, но и да си пряк наследник. Затова половината от истината е записана и се знае- трябва ти пръстен.
  - Но Вернучи, на него се дължат голяма част от преводите и знанията за пръстените. Ако толкова държи на книгата...
  - Сигурно е искал да му я занесеш.
  - Не. Не е само това. Има още нещо.
  - Той пряк наследник ли е? -попита Елеонор.
  - Какво? Не знам. Защо?
  - Сам каза на кораба, че пръстените не вършат никаква работа, ако не са в ръцете на пряк наследник.
  - Намекваш, че той не е пряк наследник?
  - Не знаем със сигурност. Вашият пръстен се предава с унаследяване на властта. Ами ако картите са се подредили както трябва- намираш мен и ме водиш при него. След това книгата- и за да докажа, че наистина съм пряк наследник, я отварям?
  - Мисля, че след кораба няма човек, който не би ти повярвал.
  - Следи ми мисълта.
  - Не ми е казал, че трябва пряк наследник, за да се отвори книгата, защото или не е знаел за ключалката, или и това е очаквал да се досетя сам.
  - А може и да знае кой е прекият наследник на Нором, а моята поява да е едно чудесно съвпадение?
  - Напълно е възможно! Има нещо гнило. Твоята книга с писма на Цезар ли е?