Елеонор и Водният пръстен

10 глава

   Замайване и ужасно главоболие. Мозъкът 'и определено беше решил да я накаже за някой "грях" и заедно с мускулите на главата 'и се бяха съюзили за отмъщение.

   Господи, това махмурлук ли беше или се беше разболяла?!

   Главата и цялото 'и тяло я боляха. Можеше да се закълне, че клепачите 'и тежат колкото влакова композиция, всеки. Следователно- беше болна.

   Само имаше един проблем- когато съсредоточи усилия да си спомни какво правеше последно, споменът който имаше... това някак не беше у дома. Беше къща... и някакъв газ...

   Джейк!

   Спомените нахлуха така рязко и мълниеносно, както и представата за името му. Тя отвори очи и вдигна глава с такава сила, че я удари в стената.

   Стена?

   Ма*ка му! И това ако не беше иронията на съдбата!

   През косата си виждаше, че има голяма метална врата срещу нея. Около китките си усещаше окови. Съдейки по това, че цялото помещение беше от тухли, предполагаше, че и това, което 'и студенее зад гърба е същото.

   Но пък беше с якето си. Какъв джентълмен беше само! Странно, и пръстенът 'и беше на ръката 'и. Дали новото прозрение болеше, или просто беше отшумяващата болка от силният удар на главата 'и в стената? Не беше времето за това сега.

   Вдиша дълбоко. Урок втори от „Как да анализираме къде сме"- миризми. Ако мирише на почва или борова гора- значи сме в гората. Ако мирише на зелена ябълка, значи си у дома, в банята. В този случай миришеше на водорасли. Усещаше се влага. Чайки. Солено, като море.

   Усещаше и присъствие до себе си, не можеше да реши отляво или отдясно. Явно я бяха упоили и тялото и още се чудеше с нагоре краката ли е или просто гравитацията работи на обратно.

  - Май са ни завели на почивка край морето, Джей.

  - Ако питаш мен, не са уцелили хотела. Бих предпочел нещо и с половин звезда.

   Елеонор съвсем си помисли, че халюцинира. Разтърси глава, за да махне кичурите коса от лицето си и се обърна към отговорилия.

   И ма*ка му на квадрат.

   Наистина беше Никълъс. И още по-лошото, не беше само той тук. Бяха всички. И от всички се имаше предвид- всички! Целият клас. 20 човека! Наредени един до друг, оковани за стената също като нея.