Елеонор и Водният пръстен

70 глава

   Боб Блейк правеше нещо, което никога преди не мислеше, че ще направи отново. Беше сигурен. Беше се заклел да не го прави! А сега седеше на пилотското място на хеликоптер и преследваше Boeing E-6, в който бяха най- добрият му приятел и един от най- уважаваните генерали на ордена.

    „Правя това за Джейк! Правя това за Джейк!"- повтаряше си той.

   Беше напрегнат, изнервен и усещаше как стомахът му се е свил на топка. До него седеше досадния новобранец-ентусиаст, който поне притежаваше достатъчно съобразителност, че да забележи нервността на Боб и да не си отваря устата.

   „Вземи хеликоптера и ни последвай" му беше казал Джейк преди да се хване за излитащия самолет. Не го каза на хората си, а на него.

   „По дяволите, Джейк знае, че вече не пилотирам! Знае за инцидента!" Тогава защо го беше помолил? А, да, защото нямаше други! Ето затова не стана наемен убиец!

   Елеонор и Джейк стигнаха до пилотската кабина. Основно залитайки и блъскайки се по стените, заради отсечените маневри на машината. Джейк отново залитна и се притисна в Елеонор, приковавайки я към стената. Джентълменство? Какво ли значи това? И все пак, дали за да я предпази по- добре Джейк застана до нея, и я задържа с едната си ръка овита около кръста 'и, и друга, здраво подпряна на стената.

 Гледката от биещите се възрастни беше изненадваща, потресаваща, но не можеше да се сравни с усещането, което изпитваха наблюдателите им. Единствените, които виждаха какво се случва. По- голямата картина. А това, което виждаха, не беше нищо добро.

   Ситуацията беше ясна, те се спогледаха, все едно можеха по някакъв начин да обсъдят план.

  - Мериан спрете!
  - Вуйчо, спрете да се биете! Ще умрем!

   „Ще умрем!" отекваше в главата на Елеонор. Самолетът падаше без да има кой да го управлява. Пилотът беше „зает". Странното беше, обърна внимание пазителката, че машината не падаше, а се движеше само напред. Плавно снижаваше височината си. Вероятно заради автопилота, който беше пуснат.

  - Пилотираш ли?- попита тя Джейк.
  - Не.
  - За следващия път да се научиш.
  - Мислех, че ти си с повечето опит?

   Мериан и генералът продължаваха да вървят напред- назад с ножове в ръце. Не бяха като Елеонор и Джейк- много по- гъвкави и бързи, но това не им пречеше да са бавни и предпазливи.