Елеонор и Водният пръстен

52 глава

  - Мисля, че намерих как да се махнем от тук- съобщи Елеонор, отивайки към Джъстин.
  - Не предлагаш да скочим, нали?

   Джъстин се беше надвесил през прозореца и мислено изчисляваше разстоянието до земята. Явно не му харесваше числото, защото се долавяше лека уплаха в гласа му.

   Той се обърна и видя едно дълго въже в ръцете на приятелката си.
  - Как го измисли?- ето го и облекчението.
  - Опит. Хайде, после ще говорим.
  - Да, но ще си разраним ръцете.

   Още преди да довърши изречението си Елеонор вдигна едно дънково яке.
  - Любезно предоставено ни от някой зает войник- и разпори якето с камата си.
  - Значи планираш всичко на момента?

   Елеонор кимна и доразкъса дрехата с ръце.
  - Знаеш ли, после ще бъбрим на чай с бисквити. Сега ме извини, но не искам да стоя повече тук.- И му подаде едната половина.- Дамите първо- и му кимна към въжето. В превод- ти си пръв.

   Джъстин уви дънковия плат около дланите си, качи се на рамката на прозореца и хвана въжето. Гледаше надолу и търсеше смелостта. Тъкмо се беше приготвил да се пусне, когато Джейк се качи при тях и нахлу през вратата. Маят се сепна. Леко се олюля, но се стабилизира. „Ами сега? Намериха ни!"
  

- Отново ли ще бягаш, Черешке? Става ти навик.

   Острието на бойният му нож проблесна.

  - Така е като не ме водиш на по-приятни места- отвърна му Елеонор и също извади оръжието си, заемайки защитна поза.
  - Ели!- възкликна Джъстин. Още стоеше на перваза, хванал въжето с едната си ръка, с другата държеше ножа, с който се беше освободил. Пред очите му Джейк и приятелката му се биеха. Всичко ставаше толкова бързо, а той беше наблюдател, извън тялото си.

   Един по- силен удар от страна на Джейк, Елеонор политна назад, удари се силно в един от столовете, поваляйки го на земята, и падна с него. Изохка. Той използва момента да я приклещи, но тя се извъртя до стола и го бутна към наемника.

  - Скачай!
  - Но!

   Елеонор вътрешно искаше да се развика, защото той губеше време! Защото той трябваше да се спаси!

   Обърна глава към него и с устни, без глас, изрече "Сега!".

  - Не го отпращай! Стой! Скоро ще дойдат и останалите войници! Ще си умреш от забава!