Елеонор и Водният пръстен

19 глава

   Джейк застана пред прозореца на стаята си, подпря се на него с една ръка и се загледа в черните облаци и светкавиците. Веднага след като кацна го откараха до някакъв хотел. Дъждът се усилваше- големи капки се удряха бясно в стъклото пред него. Ярки светкавици раздираха небето една след друга, придружени от силни гръмотевици. Небето изглеждаше като въплъщение на някоя битка между Зевс и Юпитер, който беше римският му еквивалент.

   Да, той гледаше напред, но не виждаше нищо от това навън. Спомените от деня, в който родителите му бяха отведени изплуваха в съзнанието му. Както и причините.

   Преди години, преди животът му да рухне, Джейк присъстваше на един от съветите, които водят всички наемници и Жи Верн, заедно с вуйчо си. Обсъждаха се стратегии и планове за нападение над ГНЦ. Вуйчо му сметна за правилно да го вземе със себе си, все пак по онова време се знаеше, че Джейк щеше да отиде в академията за войници на Вернучи, и вуйчо му, с неговите най- добри намерения, смяташе, че това ще е добър пример на онова, което му предстои в бъдеще. Започна заседанието. В конферентната зала на Жи Верн, около голяма маса се бяха наредили само висшестоящи генерали, както и най- добрите ловци на глави по онова време. Един от наемниците даде идея, която не беше добре обмислена и планът му бързо щеше да се провали. Джейк премисли плана и възрази. Забележката му беше уместна, ала Жирон Вернучи не беше на това мнение. "Дори да си прав, с какво основание ти, жалък плъх, се обаждаш и оспорваш думите на един от най- добрите ми хора?!" Вернучи се ядоса, нареди бързо да извикат бащата на Джейк. Разказа му какво се бе случило, изрази разочарованието си от постъпката на момчето, и това че си позволява да се меси в разговор на по- възрастни от него, и то наемници и генерали. Направи го като публично назидание пред всички, все едно наказваше и баща му, задето е отгледал такъв нахален и невъзпитан син.

   Генерал Марвън през цялото време възразяваше. Опитваше се да предпази племенникът си. Няколко висшестоящи също се застъпиха за момчето, обмислили думите му и проумели грешката, но Вернучи беше непреклонен. Изгони генерал Марвън и всички застъпници от залата. Срам- малко момче, което нищо не разбира от война, прави забележка и поправя наемник! Беше унизително! През цялото време Жи Верн викаше по бащата на Джейк, накрая му нареди да накаже сина си, заради постъпката му. "Или ти ще се погрижиш с възпитанието на момчето, или аз!" Не заради поправката на плана, а защото беше се намесил в разговора. Баща му не се съгласи. Гордееше се с това, че синът му е поправил наемник и че е видял грешката в макар „идеалния" план. И съответно изобщо не възнамерява да го наказва. Накрая изрече: "Може би, господарю, трябва да внимавате с какви хора се обграждате. Моят син е малък и е видял грешката, а на вашите хора им трябваше много повече време, за да я проумеят. Не детето е виновно!" Поклони се и заедно със сина си излезе от залата.