Елеонор и Водният пръстен

74 глава

   Жи Верн седеше на „трона" си и чакаше. Погледна разсеяно към стария часовник на стената. Дори не обърна внимание на времето. Главата му си почиваше подпряна на ръката му. Беше безкрайно отегчен.

   Вратата се отвори и през нея влезе Джейк Марвън. Вернучи веднага се изправи, докато чернокосият младеж затваряше вратата.

  - Все още се бавиш! Това как да го приемам? Като неподчинение?!- започна да му се кара ръководителят на ордена. Стана от трона си и се приближи до младият мъж.- Знаеш какво ще се случи, ако не се подчиниш! Остави! Искам да го видя!

   Джейк занесе големия куфар до една от масите отстрани и го отвори. Черепът- величествен, красив и непокътнат стоеше на мекият си постамент и се взираше в Жи Верн с празните си очни кухини.

   Такъв блякъс на алчност се появи в очите на стареца, че Джейк си го представи като Смог, при богатствата на джуджетата. Или по- зле- Амгъл, когато вземе пръстена. Те си и приличаха с Вернучи. Не чу какво му каза, защото беше прекалено зает да търси приликите помежду им.

  - Господин Вернучи, трябва ми пръстен, за да отворя Книгата на кристала. Така пишеше в книгата за Цезар, която ми дадохте!

   Мъжът със сиви очи постави бавно безценния кристал в предпазната му кутия. Сетне отиде до друга маса, взе ниска кристална чаша и взе една бутилка с уиски.

  - Няма начин! Вземи пръстена на онова момиче! Използвай я! Какво стана с нея? Как се казваше...? – размаха ръка той, докато държеше тапата. След това взе чашата и си наля.
  - Елеонор Бикет, сър- отговори наемникът, загледан в изливащата се течност.- Последния път, когато я видях...- не знаеше как да довърши.- Тя успя да вземе един от самолетите ни.

   Жи Верн клатеше глава. Остави шишето на масата, сложи капачката му. Вдигна чашата си и отпи.

  - Проследяващите системи?
  - Изключени са.
  - GPS?
  - И той.
  - Защо наливаме толкова много пари в техника и защита, като могат да деактивират всички системи?! Измисли нещо!- викна отново мъжът.- Искам на всяка цена момичето и книгата.
  - Знам! И знам накъде отива пазителката. Ще мога да взема и двете по едно и също време.
  - Ако не дойдеш с книгата, ще направя живота ти ад! Разбра ли ме!- Вернучи стискаше чашата си, и същевременно беше насочил показалеца си към него. Нещо като "допълнителна екстра към заплахата".- И ще превърна брат ти в това, в което превърнах теб и сестра ти!
  - Ами ако ми дадете вашия пръстен?- настоя момчето.
  - Не! За нищо на света! Този пръстен никога няма да го докоснеш! Никой никога няма да го докосва!- Вернучи изпи на екс съдържанието в чашата си. Помълча малко, колкото да събере гнева си. Въздъхна.- Трябва да научиш новобранците на дисциплина. Проявяват своеволия и малодушие. Мисля, че един добър урок от твоя страна по- късно днес на някои ще им бъде от полза. Треньорите ще ти кажат за имената. Бъди креативен, както някога аз бях към теб и Джулия. Сега си върви!