- Може би е по- добре да не се включвате- обърна се Джъстин към останалата част от екипа, докато бягаха по коридорите. Бяха нетренирани. Арийци. Пък и вероятно така беше редно.- Твърде опасно е!
- Категорично не!- заяви Сара.
- Не спори с нас!- добави сериозно Лиза.
- Ядем опасности за закуста, boy!- приключи Ник.
Да, беше започнало да се стъмва. И това се виждаше през стъклените стени. Но първото, което направи впечатление на арийците, когато влязоха в главната стая, беше морето от светещи в синьо коси. Вкючително тази на Ромера беше започнала да свети.
- Какво става?- попита Лиза.
- Синя луна- отговори 'и Джъстин, загледан през стъклената стена. Беше се вторачил право към нея. Изглеждаше в пъти по- голяма от обикновено, сякаш се беше приближила, за да ги види. С леко синкаво сияние около нея. Мистична и красива.
Второто което им направи впечатление беше, че всички бяха започнали да се събличат и обличат... каквото и да беше това. Отперд Дарлено и Питър даваха инструкции.
Ромера се втурна да помага с раздаването на специалните костюми. "Термогенериращи" ги бяха нарекли. Действително приличаха на водолазен костюм, изграден от материя, която не бяха виждали, и която пазеше телесната температура и дори я усилваше, за да не предизвика студа навън хипотермия.
- Придава свобода на движението, пази от студ, къде е било това нещо зимите при нас?- пошегува се Лиза, когато Ро 'и подаде един костюм.
Ник през цялото време се въртеше и се вторачваше в другите.
- Да ти кажа, не е много уместно да гледаш хората докато се преобличат- прошепна му Ромера и му подаде костюм.
- Защо и твоте очи не светят?- попита Ник.- На никого очите не светят.
- Извинявай?- Ромера беше възмутена, че я питат подобно нещо. Сложи ръце на хълбоците си.- Светещата ми коса не е ли достатъчно впечатляваща за теб, ариецо?
- Не, не, не ме разбирай погрешно. Просто на Елеонор очите светят. Мислех, че на всички ви светят очите.
- Извини ги- намеси се Джъстин.- Просто не сме им обяснили точно това.
- Предполагам, че е заради чистата кръв, или по- точно, пряката връзка с Атлант- отговори Ромера.
Сара издаде нечленоразделен звук, който трябваше да покаже неразбирането 'и.
Джъстин въздъхна и даде на Ромера знак с ръка да продължава с нейните си дела.
YOU ARE READING
Елеонор и Водният пръстен
AdventureХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
