Елеонор и Водният пръстен

56 глава

   Близо до Circunvalar, един от основните пътища в столицата на Колумбия, се намираше една не особено впечатляваща странична улица. Или поне през деня не беше впечатляваща. На всеки две седмици тази права отсечка се препълваше със спортни коли, и се превръщаше в център на спортни залози и състезания. Колите изглеждаха като излезли от авто изложение- толкова чисти, че покритията им лъщяха на светлината от уличното осветление. Капаците на повечето бяха вдигнати и се виждаха блестящите, големи двигатели. Всичко беше тунинговано - от най-малкия чарк, до таблото. Двигатели виеха яростно, за да покажат колко са мощни. Хора кимаха одобрително. Собствениците на колите с нитро системи се хвалеха с подобренията си, и съответно- с бързината си. Можеше да видиш коли, които бяха 20 годишни модели, и които бяха така добре напудрени и подобрени, че не отстъпваха на новите модели но мощност. Разбира се, не липсваха и тези с марки като „Ferrari", „Lamborghini", "Maserati", „Aston Martin" и други, които както ги наричаха там "бяха природни зверове".

   Приличаше на сцена от филма „Бързи и яростни". В допълнение към силна музика беше и сексапилна компания, която обикаляше между колите и флиртуваше с шофьорите, и, разбира се, вдигаше нивата им на тестостерон. Момичета, които беше трудно да наречеш облечени, защото това което ги покриваше беше безумно късо и плътно по тялото. Комбинация от аромата на горива, който изпълва ноздрите ти, и адреналина- който изпълва вените.

   Едно от момчетата се беше подпряло на Lamborghini LP620-4 Green Beret и разговаряше с три красиви момичета. Непрестанно следеше новодошлите. Имаше тъмно руса коса, достатъчно дълга, за да започне да се къдри, и светло зелено-кафяви очи, които сега бяха озарени от голямата му холивудска усмивка, по която всеки зъболекар би се прехласнал. Носеше тъмно-синя тениска, под която си личаха оформените мускули, черни дънки и черни кецове. Боб Блейк.

   Най- накрая човекът, когото очакваше с нетърпение, дойде. Черното му „Ferrari" паркира точно до неговата кола и от там излезе висок, силен мъж, с черна коса и тъмни, игриви очи. Беше облечен в тъмни дрехи. Лицето му беше озарено от усмивка, но Блейк се чудеше дали е заради присъствието му, или заради момичетата, които вижда.

   „Боже, а си мислех, че аз имам мускули!" помисли си Боб. Усмихна се и тръгна напред към мъжът срещу него.

  - Джейк, това ти ли си? Не мога да повярвам! Виж се, как изглеждаш! Леле какво правели мисиите на Вернучи!