Елеонор и Водният пръстен

79 глава

   Антонио Марвън крачеше напред с бързи стъпки към пилотската кабина. Викнаха ги за не особено задоволителни новини. Откровено бяха лоши. И поради тази причина реши той да се заеме с проблема, защото подозираше, че племенникът му ще се ядоса и щяха да пристигнат по- малко на брой хора, отколкото бяха тръгнали.Пък и нещо трябваше да го разсейва от вътрешните му демони, напрежение и притеснения. Един проблем, който да впрегне мислите му в друга посока си беше добре дошъл. Вече се бяха прегрупирали и взели подкрепление, така че се възползва и остави Джейк да дава команди и нареждания.

  - Сър- кимна като поздрав пилотът. Ръцете му бяха като залепени с моментно лепило за щурвала на самолета.
 - Няма ли начин да стигнем по- бързо?
  - Съжалявам, времето не го позволява! Ще пристигнем вечерта на другия ден, ако имаме късмет!- обясни му пилотът.- Има ужасна буря!

   Антонио Марвън знаеше, че на света има няколко неща, които не могат да бъдат подвластни на човека- времето, стихиите, волята и човешката глупост. Колкото и да се стремим, никога няма да накараме времето да спре или да го върнем назад. Никога няма да сме в пълна безопасност от стихиите. Когато волята на човек е силна, не можеш да го пречупиш. Айнщайн имаше теория за последното.

   Затова генералът прокле на ум лошото време и седна на съседната седалка с дълбока въздишка.

   

Ледената земя- Антарктида. Целият континент покрит с дебел километри лед и солидна снежна покривка, за разкош. Място на буйни ветрове, снежни бури, девствени ледени пустини и пингвини. Пълно с всякакви чудати същества и водни обитатели. Неразгадана загадка. Всеки връх на планините очакваше с трепет да бъде покорен. Всеки оазис- открит. Място пълно с мистерии и неоткрити чудеса. Просто трябва време, за да се разкрият.

   Трима наследници бяха решили да открият една от тайните.

   Самолетът на ГНЦ летеше високо и на максимална скорост над снежната земя, за да стигне по- бързо до Южната централа. Сара погледна през илюминатора и се ококори. Бутна Лиза, която седеше до нея и 'и показа гледката. Момичето надникна и ахна. Ник, загледан в таблета в скута си, побърза също да види какво толкова изумява момичетата.

  - Наистина ни доведохте на другия край на света?!- Гласът на Ник беше смесица от изненада и още нещо, което не можеше да се разбере ясно.
  - Ето място, на което нито си ходил, нито пак се очаква да дойдеш- каза Елеонор.
  - И къде са пингвините?-попита той загледан навън.
  - Ако успееш да видиш нещо от цялата тази буря и сняг ще съм изненадана- възкликна Лиза.
  - Добре, нека се концентрираме. Предполагам планът е следният: отиваме там, в тази Южна централа, към която идва и Джейк- започна да обяснява Никълъс, жестикулирайки с ръце..- Вземаме книгата, пързаляме се с пингвините и си ходим?
  - Нещо такова- отговори Джъстин. И погледна към Елеонор.