Елеонор и Водният пръстен

83 глава, 2 част

  - Джъстин- повика го Сара,- може ли да видя белега на ръката ти?

   Наследникът отиде при нея, надигайки ръкава си, разкривайки на яве малкия бял белег на рамото си.

  - Какво има?
  - Погледни това- упъти го Сара.

   Страницата, която показваше с пръст беше пожълтяла от времето, но картинките бяха сякаш току-що нарисувани. Три големи йероглифа в бяло, още толкова в зелено, червено и синьо. Срещу тях имаше други знаци, които Сара не можеше да разбере какво значат, но бързо беше разпознала един от йероглифите. Беше същия като този от рамото на Джъстин.

   Наследникът се зачете внимателно, но след това отпусна рамене.

  - Това описва трите различни белега на всяка цивилизация. Белезите, които имаме по телата ни са... три вида йероглифи, които значат различни неща. На маите- Маи, въздух, спокойствие. На лемурийците- Лимурий, земя, търпение. На норомбите- Нором, огън и сила. И атлантите- Атлант, вода, мъдрост.

   Елеонор вдигна поглед към Джъстин, след това отново го смъкна.

  - Аз мислех, че атлантите нямат белези, а само им светят косите- каза Лиза.
  - Нямаме- потвърди Ели,- но това са знаците, които ни характеризират.
  - Значи според тази книга, ти си спокоен, Джей?- попита Сара.
  - Не и от определено време- промърмори Ели.
  - Чух те!
  - А белегът на Джейк какво беше казала, че значи?- полюбопитства Лиза.

   Елеонор надигна книгата, която държеше, за да не покаже колко се срамува. Само при спомена от полуголото му тяло бузите 'и пламваха. Опита да премахне спомена от перфектното му тяло, и... ключиците му, изумително-красивите му ключици.

   Сара и Лиза се усмихнаха.

  - Не пак, момичета, Джей се комплексира- пошегува се Ник.
  - За какво говорите?- попита ги Ромера.

  - Беше задържана от Джейк Марвън- красавецът на един кораб. Не знам какво са правили, но когато отидохме да я спасим, той беше гол- отговори Лиза. Ро зяпна.
  - Първо- Елеонор смъкна книгата и разкри лицето си,- беше с пижама. Долнище на пижама- защити се тя.- Второ- „Боже, той има тяло на Адонис!"- белегът му беше идеален, но и същевременно различен- отговори замислено. Остави книгата на масата и отиде до Джъстин, за да види изображенията в другата книга.
  - Нали беше казала, че неговият бил и с трите значения?- попита Ник.
  - Така е. Приличаше на сила, имаше извивка като тази на огън. И беше идеален! Сякаш нарисуван! Виждала съм много белези, но толкова красив като неговия, никога!- говореше тя с възторг, все едно говореше за велико произведение на изкуството, и същевременно следеше с пръст извивките на нарисуванете йероглифи.- И ето този елемент от Нором, който завършва всичко.
  - Разбрахме че той има невероятно красив белег- усмихна се Сара.- Джъстин, нищо лично.
  - Аз съм много засегнат- престори се на тъжен той.

   Наследницата на атлантите се усмихна и закачливо го удари по рамото.

  - А пък Ели е целувала момиче!- изтърси Ник от нищото.

   Елеонор изпъшка и се удари по челото.

  - Не пак!- отчаяно възкликна Лиза.
  - Стига! Беше един път и беше на шега! Не го приемай толкова сериозно!- За да отклони напълно темата, и да прекъсне и без това неловката ситуация и откровения, се обърна към другия атлант в стаята.- Ро, знам, че за да отворя книгата, ми трябва пръстенът. Има ли и други книги тук, които да са така?
  - Ами в някои книги съм чела такива неща. Но те се намират долу. Книгата била толкова ценна, че не всеки можел да я отваря. Знанието било запазено за избраните.
  - Това е интересно!- смъмри Елеонор, загледана в древния текст пред себе си.
  - Кое?- попита приятелят 'и.
  - В тази книга пише, че по време на една от битките, Атлант е бил ранен смъртоносно. Щял е да умре. Но... водата от някакво топло езеро?- Ро и Джъстин погледнаха, за да се уверят.
  - Да. Това пише- топло езеро- потвърди момичето.
  - Водата го спасила- продължи Елеонор.- Как става това?
  - Преди малко четох, че пръстенът ти може да лекува притежателя си, при... не разбирам какви условия.
  - Да. Мисля, че това е присъщо на всички пръстени. Когато слееш стихиите, ставаш като проводник, и стихията те лекува, един вид. Не мога още да го разбера. Но това не е такова лекуване.
  - Не, Ели. Виж- започна Джъстин и наклони книгата, която държеше, за да вижда и приятелката му,- в книгата пишеше, че водата от някакъв специален, древен топъл извор, може да лекува при досег с Водният пръстен. Но водата е специална, не става с водата от чешмата.
  - Така става и ако изчакаш две седмици- подчерта Сара.
  - Специална вода? Елеонор, пак си прецакана- изпусна се Ник.
  - Да не е същият като този, който е излекувал Атлант?

   Ромера подскочи.

  - Забравих да ви покажа нещо!- хвана ръката на Елеонор и я поведе надолу по стълбите, право в мрака.

   Останалите ги последваха.

   Елеонор не знаеше накъде върви, всичко беше в мрак. На няколко пъти се спъна по стълбите, едва не падна. Поне успя да намери парапета и се придържаше и за него. Ро я водеше и бързаше така, сякаш животът 'и зависи от това да покаже нещото. И толкова уверено вървеше, все едно тя лично беше правила всяко от стъпалата. Елеонор присви очи. Светлина ли виждаше в края на коридора? Дневна светлина? На толкова много метри под земята?