Елеонор и Водният пръстен

72 глава

- Не, Черешке!- Джейк направи някакъв опит да я хване, Елеонор направи крачка встрани. Вероятно се подхлъзна на камък. Разпреди ръце и се подготви да посрещне удъра в студената вода. Джейк някак успя да я хване.- И няма да те водя при Вернучи! Не мога да го причиня нито на теб, нито на себе си! О, мамка му, ще има да мисля за тази гледка дълго!

На глас ли го беше казал?! Но, тя изглеждаше толкова невероятно, обляна от цялата тази вода, и дрехите 'и прилепнали към тялото 'и. Краищата на косата 'и, понесени от водата. Тя стисна бицепсите му и се вгледа в очите му.

   Виждаше как се разкъсва. Между това, което говореше разумът 'и и това, което 'и подсказва сърцето. Между забраненото и редното. Знаеше точно как се чувства.

  - Какво, по дяволите?- извика Джъстин. Двамата прекъснаха очния си контакт и се обърнаха към мая, застанал по- високо от тях, близо до самолета.- Остави я на мира, иначе ще ти пръсна черепа!- извика и насочи пистолета си към тях.

   Това момче определено ревностно пазеше приятелката си. Щеше да стреля, ако не беше ясният, отчетлив тътен. Приземяване на хеликоптер. Нямаше как да го сбърка човек.

   Тримата обърнаха глави към небето.

   Джейк помогна на Елеонор да се изправи, кимна 'и, все едно я питаше дали е добре. Тя му кимна в отговор. Беше достатъчно, той побягна към брега. Джъстин закуцука към водата, за да 'и помогне.

   Хеликоптерът се приземи и от там, като ракета, с препъвания, изскочи Боб Блейк. Дишаше дълбоко и се държеше за гърдите. Изглежда въздухът не му стигаше. Лицето му беше станало червено, като че ли се задушаваше.

   Джейк го подхвана, за да не падне.

  - Боб, добре ли си?

   Младежът само кимна и затвори очи за момент. Сърцето му биеше толкова бързо, че щеше да пробие ребрата му и да изскочи от гръдния му кош.

  - Знаех, че ще успееш!
  - Не ме карай да го правя повече!- отвърна русият норомб, като след всяка дума си поемаше дълбока глътка въздух. Но това така и не го караше да се чувства добре.
  - Как си?- притесни се приятелят му.

   Боб вкопчи ръката си в рамото на наемника. Пое си отново дълбоко дъх.

  - Мисля, че ще живея! И че ме хваща параноя от пилотирането!