Ромера, Елеонор, Джъстин, момичетата и намусеният Никълъс слизаха по стълби надолу. Първо бяха слезли няколко етажа с асансьор под земята, след това продължиха пеш по вити каменни стъпала. Стълбите от един момент започнаха да стават по- дълги и по-високи, сякаш бяха изградени първо те, а след това някой беше продължил останалото до горе.
- Добре. Искам да попитам нещо. Колко по- долу можем да стигнем?- попита Лиза.
- Библиотеката се намира дълбоко под ледовете. Построена е върху земята- отговори 'и Ромера.
- Земята?- попита непроумяващо Ник, който за пръв път се обади от доста време насам.- Не като лед, а като твърда почва?
- Доколкото знам във Великобритания, и навсякъде по света, библиотеките са сгради. И тази не е по- различна. И, да. Върху земята. Земя като почва. Построена е преди континента да се покрие с лед.
- Наистина?- настана всеобщо арийско изумление.
- Да.
- И се е запазила през всичките тези години?- изненада се Сара.
- Библиотеката е предпазена от голям дебел купол. Формата му не му позволява да се счупи и така да нанесе поражения върху сградата. Почти стигнахме. Атлантите са били високи хора, затова и библиотеката е много висока. Ние влизаме през една кула.
- За какъв друг вход говореше баща ти?- попита Сара.
- Антарктида е пълна с какви ли не мистерии и загадки. Една от тях е една мистериозна дупка в леда, която нацистите намерили с подводниците си когато идват.
- И какво открили?- попита Сара, присвила очи.
- Казва се, че открили древна цивилизация- отговори Джъстин.- Освен това, има теория, че Хитлер и Ева Браун са се криели тук.
- Древната цивилизация, мисля че е ясно коя е. Всъщност са открили предците ни- продължи Ромера.
- Чакай малко, това вече ни го казахте- каза Лиза.
- Сега има повече логика- изтъкна Сара.
- Ами проходът под леда, който ги отвел до „пещерите"?- обади се Елеонор.
- За какво става дума?- попита Лиза.
- Вярва се, че немските подводници открили някакъв проход под леда, който ги отвел до пещери- обясни Ели.
- За едно и също нещо става дума, дупката в леда е входът към подводна пещера. Изчакай, ще ти покажа- каза Ромера и спря.
- Това напълно ли е вярно?-попита Сара, още по- подозрително. Аналитичният 'и ум поставяше всичко под съмнение.
- Надали всичко е вярно- отговори Ро.- Може би почти нищо.
Останалите надигнаха глави и видяха необичайно висока и широка метална врата Високо над нея бяха изографисани странни надписи, които не приличаха на никоя азбука. По- скоро бяха смесица от няколко.
YOU ARE READING
Елеонор и Водният пръстен
AdventureХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
