Хеликоптерът се приземи в покрайнините на малък град, само Мериан знаеше къде, на нещо подобно на летище. От едната старана на дългата писта беше разположена сграда на два етажа, наподобяваща малко летище. От другата- малък хамбар, вратите на който бяха отворени и се виждаше крило на самолет.
Наследниците и приятелите им слязоха от хеликоптера и бавно се огледаха. Мериан ги последва малко след това. В хамбарът имаше няколко самолета, много машини, шкафове и какви ли не технически пособия.
- Идвате ли?- попита ги Мериан, която беше тръгнала към сградата от другата страна.- Аз отивам в управлението.
- Хайде- подкани ги маят.
Всички се отправиха по дългата алея. Джъстин хвана ръката на Елеонор и я накара да забавят ход. Имаше нужда да 'и зададе куп въпроси.
- Как се чувстваш?-попита, след като се отдалечиха.
- Добре... предполагам? Как мога да се чувствам?
Объркана. Изплашена. Ядосана. И все още сама на себе си трябваше да си чете конско заради начина, по който се чувстваше покрай Джейк. И...Толкова много чувства изпитваше в този момент. Едва ли просто можеше да ги опише.
Трябваше да се държи сериозно. Сега не беше времето да се разнежва.
- Измъчваха ли те?- Елеонор спря и погледна в очите му. Имаше толкова много страх и болка!
- Не, Джей!- Хвана ръката му и я стисна.- Само говорихме. Нищо повече.
- Искаш ли да ми разкажеш как освободи стихията?
Поредица от образи се появиха за миг пред очите 'и. Придружени от чувството, което изпита, преди да забие онзи нож в крака си. Тайно отново прокара ръка по мястото. И отново- коженият 'и панталон беше скъсан, но следа от рана нямаше.
Пое си дълбоко дъх и му се усмихна. Наистина не искаше да говори за събитията от вчера вечерта или днес сутринта.
- Добре. А теория за китките ти?
- Когато ме отведоха на кораба ме прегледа лекар, но не мисля, че са се оправили толкова бързо заради добрите грижи. Имам теория и мисля, че е свързана със сливането на стихиите. Всички мои други рани и синини също изчезнаха.
- И аз си помислих същото когато видях, че са излекувани. Мислиш, че водата те е излекувала, когато си сляла енергиите?
YOU ARE READING
Елеонор и Водният пръстен
AdventureХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
