Елеонор и Водният пръстен

66 глава

   Елеонор се огледа. Приятелите 'и си говореха, Джъстин четеше и си тананикаше някаква мелодия, всичко беше добре. Погледна през прозореца.

  - Не се ли движим... бавно?- попита несигурно тя.
  - Малко- призна Мериан.
  - Но ако ни забележат?- попита в ужас Лиза.
  - Няма как да стане, никой не разпознава хеликоптера- успокои я Ник.
  - Да, да се надяваме- добави Сара.

   Мериан се замисли върху Никълъс, Елеонор и поведенческата психология! Според Мери, това момче се беше концентрирало върху идеята да дразни Елеонор, без да забелязва в каква каша се бяха забъркали. Живееше в неговия си свят, в който той диктува правилата, и единственият му начин за забавление е да тормози наследницата. Въпросът беше колко време ще издържи Елеонор със стреса и неговите обиди?

   Не далеч от тях, в Boeing E-6 летяха Джейк- вече облечен в униформа, Боб Блейк и генерал Марвън. Целта им беше хеликоптерът.

   Боб не спираше да се оглежда. Това място беше невероятно голямо. Никога преди не се беше качвал в подобен самолет.

   „Животът на наемниците"- помисли си той и се огледа отново.

   Погледна през прозореца, и като видя колко бързо се движат, го достраша. Реши да не мисли за скоростта, с която пътуват и погледна към приятеля си, за да види какво прави. Беше забил нос в шифъра и пишеше нещо.

  - Проклятие!- каза ядосано той.- Наистина имам нужда от Черешката!
  - Добре е, че сега разбра чувствата си към нея- пошегува се Боб.

   Приятеля му не обърна внимание на шегата.

  - Не, не е това. Виж разшифровката. Пише „Opus De quattuor annuli. Quisque sit amet Circulus in libro"

   И тогава Джейк разбра защо Жи Верн толкова много настояваше за Елеонор Бикет и най-вече- Водният пръстен. И защо искаше книгата. Възможно ли беше да знае? Или беше просто съвпадение?

  - Джейк! Джейк! Хей, приятел, тук ли си?- Боб махаше с ръка пред очите на приятеля си.

   Наемникът разтърси глава и го погледна.

  - Нуждаеш се от един от четирите пръстена. Всеки пръстен е ключ за книгата- повтори Джейк.
  - Чакай! За каква книга става на въпрос?
  - Трябва да отида в една библиотеката на ГНЦ, на Южния полюс, за да намеря една книга, която иска Вернучи. Изглежда книгата не е с обикновена ключалка, а се отключва с един от пръстените. „Книгата на кристала."
  - А, тази книга. Не можеш ли да вземеш този на Вернучи?

   Джейк поклати отрицателно глава. Спомняше си последния път, когато му искаше пръстена, само за да го види. Беше преди три години. Джейк вече беше един от уважаваните наемници, показал покорство, преданост и отдаденост на ордена. Но Жи Верн му отказа. Просто беше казал не, и го бе отпратил преди дори, Джейк да има възможност да зададе въпрос.

  - Не. Той няма да ми го даде. И преди съм го искал. Мисля, че единственият ми шанс е да взема пръстена и Черешката.
  - Или да вземеш книгата и да я занесеш на Вернучи, за да ти я отвори. Което е било и първоначалната идея, а ти сега отново си в заблуда! Как не ти писва от тези книги? Четеш едни, за да намериш други. Объркващо е.
  - Знам, приятел. Свиква се.

   При тях влезе генерал Марвън. Боб дори не беше забелязал, че го няма, беше толкова впечатлен от самолета.

  - Пилотът каза, че ги наближаваме. Затегнете коланите.- След това бързо седна на мястото си и закопча колана си.

   Боб и Джейк направиха същото.