Елеонор и Водният пръстен

51 глава

    Джейк и генерал Марвън бяха в малкия хеликоптер и пътуваха към затвора. Обадиха се на наемника малко преди да напусне къщата на вуйчо си.

  - Вуйчо,- проговори Джейк, прекъсвайки неловкото мълчание между двамата.

   Генералът, който се беше загледал през прозореца, отмести глава и повдигна любопитно вежди, чакайки следващите думи на племенника си.

  - Трябва да бъдеш много нащрек когато отидем в затвора. Както ти казах, Че... Елеонор има навика да се измъква и да бяга от вяскакви затвори. Трябва да я държим постоянно под око докато...- тук си пое дълбоко въздух, все едно се отвращаваше от следващите си думи,- докато я заведем при Жи Верн.
  - Нея? Ами момчето?
  - Той е обикновен наследник. С нищо не е по- специален от онези, които убивам- отвърна му съвсем спокойно Джейк, капката човечност беше изчезнала.- На Вернучи не му трябва.- Което значеше, че са му казали негласното "щом нямам полза от него можеш да го убиваш".
  - А твоята мисия до Антарктида? Не пристъпвай заповедите на Вернучи!
  - Не го правя. Той каза, ако срещна някъде наследници да изпълнявам завета на Нором. След колко време, ще кацнем в затвора?- провикна се младия наемник.
  - По- малко от половин час, сър- отговори му предано пилота.
  - Черепите могат да изчакат още ден. Елеонор- не.
  - Пазителката не променя мисията ти. Казвам го за твое добро, следвай мисията си, защото знаеш какво ще се случи, ако се разпротивиш.

   Ехидната усмивка от лицето на Джейк изчезна. Знаеше и още как. И си го повтаряше всеки ден.

   Антонио Марвън никога не беше забравял онази своя коравосърдечност на младини. Много добре знаеше, че във всяка война трябва твърдост, безкомпромисност. Добре, и от личен опит, познаваше ужасите на света и злобата на Вернучи. Именно затова се притесняваше за племеника си. Често ги бяха сравнявали заради жестокостта, с която убиват, студеното им държание и строгостта.

   Но генералът имаше едно дребно притеснение- че пазителката на пръстена се беше превърнала във фикс идея на Джейк. Дотолкова се беше вглъбил в желанието си да я залови, че пренебрегваше другите си мисии. Генералът постоянно му повтаряше, че трябва, независимо от всичко, да изпълнява казаното му от Жирон Вернучи. В противен случай главният норомб го приемаше като неподчинение, предателство срещу Ордена, и за да научи неподчинилите се -наказваше сурово.