Слънцето бавно настъпваше между плътните завеси.
Стаята беше с малко мебели. На стената висеше голямо огледало, което създаваше илюзията за простор.
Момичето с красивите червени устни лежеше на голямото си черно легло, а черната 'и коса контрастираше на червените чаршафи. Успешно беше скрила лице така, че да не я дразни слънцето.
Спеше толкова дълбоко, че не чу почукването. Вратата се отвори.
- Какъв е този мрак?- чу се гласът на най- добрия 'и приятел. Той постави нещо на нощното шкафче до нея.- Ставай, Дракула!
И най- безмилостно дръпна завесите.
Обедното слънце нахлу в стаята, и още по- лошото, събуди я!
- Джъстин!- измрънка тя.- Остави ме да спя!
- Не!- заяви и седна до нея на леглото, като нахално я бутна, за да се намести по- удобно.
- Събота е!- измрънкаха отново червените устни.
- Факт.
Джъстин включи телевизора, усили звука и шумно засърба кафето си.
Тя не издържа. Рязко отгърна завивката си и седна до него.
- Защо?- гневно попита тя. Гледаше го с умоляващо-маниакален вид. Той 'и се ухили широко. Кестенявата му коса беше леко разрошена. Светло кафявите му очи- щастливи.
- Изглеждаш потресаващо. И то не в добрият смисъл на думата. Кой порой те влачи?
Джъстин 'и подаде чаша кафе в знак на добра воля. Тя я пое и се примири. Чукнаха двете чаши като като за наздравица.
Вдиша аромата на прясно кафе. Обожаваше тази миризма.
- Вчера тренирах до късно- което в нейния случай значеше „Изливах си нервите и гнева", и трябваше да звучи като достатъчно оправдание.- И ни трябват нови чучела- още една глътка.- Защо ме будиш толкова рано?
- Девет и половина е. Баба ти иска да ни види.
- Може да почака. Едва ли е на живот и смърт!
- Тази нощ си си легнала късно?
Тя отпи от кафето.
- Ама че прозорливост- въздъхна.- В четири и половина.
- Гледа филми до късно?
- Нещо такова.
Имаше неща, за които дори най- добрият 'и приятел не знаеше. И тя предпочитше така да си остане. Което беше прадокс, защото голяма част от живота 'и беше тайна. А тя имаше таен живот от тайния живот. Ирония.

KAMU SEDANG MEMBACA
Елеонор и Водният пръстен
PertualanganХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...