Елеонор и Водният пръстен

62 глава

   Джейк не можеше да повярва на очите си. Беше се вгледал в страницата на книгата, която би трябвало да показва едно от писмата, които Юлий Цезар си е писал с Британския крал. Би трябвало. Защото това, което виждаха очите му, определено не бяха думи. Съответно- раздразнението му се повиши с няколко октави, а главоболието му дори се засили, като знаеше какво трябва да направи. Писмото не приличаше на нито едно от предишните.

   Критикът в него се запита дали това е истинско писмо. Беше. Имаше име на получателя, на подателя. Подписът на Британския крал. Но това, което виждаше, то нямаше смисъл. За сега.

  - Джейк- промълви загледан в писмото Боб Блейк,- кажи ми, че Жи Верн те е научил как се четат такива...
  - Нещо такова.
  - Супер. Имаш ли някаква идея как да...
  - Ще трябва да си напънем мозъците и да го разшифроваме. Вариантите може да са...
  - Не ми казвай.

   Вратата се отвори грубо, все едно багер се опита да влезе. По същия начин се и затвори. Генерал Антонио Марвън не изглеждаше щастлив. Може би приличаше на лъв, чиято плячка беше взета. Очакваха скоро да изреве от яд.

   Боб преглътна с уплаха и направи единственото нещо, за което се сети.

  - Добър ден, господин Марвън!

   Възрастния мъж беше фокусирал племенника си със същата начумерена и кисела физиономия, без да забелязва другиго. Изглежда не го беше чул и видял. Тръгна право към Джейк, осанката и походката му бяха като ярко червен неонов надпис "Заплаха! Опасност! Сигурна гибел!"

  - Какво си направил?- гневно попита генералът. Въпросът озадачи Джейк. За какво говореше вуйчо му, нали вече беше станал от леглото и се опитваше да си върши работата. „Да не би да е разбрал за състезанията? Но ако беше разбрал, нямаше да е ядосан толкова много." Дори се замисли какво е вършил през изминалите 12 часа.
  - За какво...
  - Отменил си втората степен!- А, това ли било? А после защо уточненията били важни.- Как можа! Какво си мислеше? Какво изобщо има в главата ти?!

   Джейк, дори с главоболието, нямаше как да не се досети за какво говори вуйчо му.

  - Нямах друг избор.
  - Винаги има и друго решение! Винаги има начин! Зависи от теб!
  - Не и този път!

   Генералът се ядоса още повече. Лицето му почервеня. Какво си мислеше, че прави това момче? В един момент идва при него, за да го моли за помощ да намерят момичето на Катрин Фокс, а в друг излиза през нощта и отменя заповедта за издирване!?