Елеонор и Водният пръстен

89 глав

   Джейк я притисна към стъклената странична стена на централата, скрити от очите на останалите. Лявата му ръка стоеше до главата 'и. Парата от издиханията им се сливаше. Докосна колебливо светещата 'и коса. Помилва един син кичур, нежно, все едно му отдаваше почит. Действаше му хипнотизиращо. Сърцето му препускаше- отново всичко друго изчезна. Бяха само те двамата.

  - Побъркваш ме, Черешке!- прошепна.

   И в този хипнотичен сън, помилва с пръст извивката на врата 'и, наведе се и го целуна. Нежно. Меко. И продължи нагоре. Елеонор отметна глава, за да му даде повече удобство. От устните 'и се откъсна стон на удоволствие. Ръцете му я придържаха, и слава богу. Усещаше, че на студа, в ръцете му, можеше да се разтопи! Тези силни ръце! Изстена. Беше толкова хубаво!
  - Знам, че и ти усещаш това, което и аз! Знам как реагира тялото ти, когато те докосна! Подлудяваш ме, Черешке!
  - Джейк!- от устата 'и излезе облак горещ въздух. Бореше се с думите си. Бореше се с реалността.- Ела с мен!

   Елеонор го избута от себе си и побягна към задната страна на Куба. Намери металните стълби и се закатери по тях. Джейк беше плътно зад нея.

   Ромера изскочи на бегом от асансьора и продължи по дългия червен килим към изхода. Трябваше да помогне на останалите! Не можеше просто да стои и да го играе медицинска сестра на лекарите! Да чака всичко да приключи! Трябваше да...

   Закова се на място.

   На страничната стена, с опрян гръб, Елеонор беше притисната от Джейк Марвън. Наемният убиец, който хвърляше всички наследници в ужас, и чието име беше синоним на сигурна и болезнена смърт. Беше я хванал в сигурна хватка, притиснал тялото си към нейното, едната му ръка беше от другата страна на главата 'и. И целуваше врата 'и!

   Ро премигна. Не вярваше на очите си.

   Хватката му се промени и стисна тялото на Елеонор, което за миг се беше отпуснало. Не оказваше никаква съпротива, точно обратното! Джейк Марвън спря да целува врата 'и и я погледна. Каза 'и нещо. След това тя го отблъсна и побягна към задната страна на Куба. Той беше плътно зад нея.

   Ромера си пое дълбоко въздух.

   На какво, о, Свещени пръстени, беше станала свидетел току-що?!

   Когато най- накрая се изкачиха, и студеният вятър ги заудря с пълната си сила, а виковете от битката бяха долу, двамата почувстваха, че са на безопасно място. Осветяваше ги пълната луна. Намираха се толкова нависоко, че дори през бурята в далечината се виждаха силуетите на самолетите, с които Джейк беше пристигнал. Бяла пустиня и стените от сняг, които тя беше направила по- рано. А те стояха върху заледено стъкло с посипан сняг отгоре му.