Елеонор и Водният пръстен

23 глава

   Джейк най- накрая беше излязъл от конферентната зала, в която седя повече от три часа. Беше вкарал много усилия в това когато (най- накрая) го направи да изглежда възможно най- спокоен, но истината беше, че неистово искаше да избяга. Не, искаше да разбие стената и да побегне.

   „Най- накрая свърши!"

   Надеждите му да приключи бързо се бяха провалили, след като за пореден път се беше наложило да слуша лекция, която повече го приспиваше, отколкото учеше на нещо. Норомбът едва държеше очите си отворени, още след тридесетата минута. Този път Жирон Вернучи беше изпратил човек, който да им говори за кристалните черепи на него и останалите наемници, които присъстваха или пък бяха на конферентна връзка. Или както я нарече "преподавателят"- "Една опреснителна лекция на това, което вече сигурно знаете, но сте забравили." Все едно някой можеше да забрави нещо подобно?! Всички бяха на линия да се включат в търсенията на черепите, или в кражбата им, ако се появеше информация за открит такъв.

   На петата минута Джейк искаше да прекъсне „учителя си", и той да довърши. „Чудя се, какво ли ще стане, ако следващия път кажа, че не искам да слушам лекции?"- запита се той. Разбира се, знаеше какво щеше да стане. Жи Верн щеше се ядоса, щеше се развика по телефона и може би- накаже. Щеше да е забавно да види реакцията му. Дали първо почервеняваше от яд?

   Определено след скучната реч, имаше нужда да се разведри. Да се разсее. Просто за момент да спре да мисли за всичко и всички. И най- вече да подреди мислите си.

   Беше погледнал часовника на ръката си.

   Беше прекалено рано за каквото и да било. С досада въздъхна и се отправи към хотелската си стая. Явно щеше да се опитва да спи поне до съмване.

   Докато съучениците на Елеонор и Джъстин се хранеха в трапезарията, вече нахранилите се наследници разговаряха с Мериан в хола. Стараеха се да не говорят високо, или по- точно Сара, Ник и Лиза да не ги чуят.

   Елеонор се облегна и въздъхна.

  - Не мога да повярвам, че пристигнахме дори по- рано от предвиденото.

  - Имаме късмет, че Мери беше будна, слънцето точно беше започнало да изгрява.

  - О, моля ви се. Когато станете на моята възраст в пет часа вече ще сте будни и ще се чудите какво да правите. Може би няма да имам друга възможност да го кажа- много съм горда с вас! Подготвяхте се за момента, в който ще сте част от Групата на цивилизациите, от много дълго време. Но искам да знам - освободи ли вече стихията от пръстена ти?