Елеонор и Водният пръстен

22 глава

   Джейк вървеше по един от дългите коридори на хотела, в който го бяха откарали. Разбира се, бяха го настанили в някакъв луксозен, скъпарски хотел, чието име нямаше да запомни. Цялото това местене от летището, през бурята, до хотела... чувстваше се като един скъп чувал с картофи. Освен, че има задължението да присъства на това събиране, което се състои по никоето време на денонощието, никой нищо не му беше казал.

   Стигна до рецепцията и се обърна към жената, която беше там. Попита я къде се намира въпросната конферентната зала. Тя го упъти и младежът тръгна натам.

   Погледна към часовника на ръката си. Дванадесет и двадесет и пет. Вечерта. Точно на време. Защото според Вернучи, наемникът винаги трябва да е готов. Това, че всички имаха слаба пародия на личен живот, беше другата страна на монетата. Пък и кой противоречи на Жи Верн? Спря се пред двете врати на залата. Отвори едната и влезе. Веднага му се прииска да излезе. Даже изобщо да не прекрачва прага. Сега или никога- да се направи на заблуден, загубил се гост. Дали нямаше да му се размине, ако влезе, представи се и излезе? Не му се занимаваше точно в този хубав ден, или по- точно нощ, със срещи.

   В стаята имаше една голяма маса, върху която прилежно стоеше отворен лаптоп. Повече столове, отколкото очевидно имаше хора. Един огромен плазмен телевизор с включена конферетнта връзка. Което обяснява защото целият този цирк се състоеше толкова късно- много наемници, на много места, трудно се намира подходящо време. И две картини висяха от стената. Пред един от прозорците стоеше мъж, който гледаше навън. Той се обърна и поздрави Джейк. Наемникът отвърна с поздрава му и затвори вратата.

   Елеонор се беше отпуснала на рамото на Джъстин и спеше. Той пък я беше прегърнал, подпрял неговата глава на нейната и също спеше. Сара и Ник въодушевено обсъждаха нещо на седалките пред тях. Никълъс отклони поглед за малко и ги видя. Побутна Сара и 'и даде знак и тя да ги погледне. Елеонор леко мърдаше клепачи, а Джъстин пръстите си.

  - Изглежда дълбоко са заспали- отбеляза Сара и допълни, преди Ник да каже каквото и да било.- Стига си се заяждал с нея!
  - Ще се постарая. Но не гарантирам.

  Момичето го изгледа също както родител, чието дете обещава да не прави беля, която е правило преди постоянно. Завъртя очи.

   Няколко часа по- късно самолетът им се приземи на летището. Всички бързо слязоха, набутаха се в едно такси, Елеонор и Джъстин продиктуваха някакъв адрес и таксито с бясна скорост потегли.