Елеонор и Водният пръстен

78 глава

   - С мен станете силни! Да сразим врага!- запя Джъстин, докато тренираше с другите трима. Елеонор беше излязла от залата и отишла при Димитър.- Има ли мъже тук? Докажи това!
  - Джей, няма да станем войници за три минути и половина, ако пееш песничката- напомни му Сара.- Но щеше да стане готино клипче, ако беше филм.
  - По- бездарни знам, няма от нас!- поде Ник.
  - И още днес, след малко тук, ще създам, аз мъже, с боен дух- последното Джъстин така се беше вживял, че разпери ръце, стисна очи, и огласи цялата зала.

   Останалите спряха да правят каквото и да било и започнаха да му ръкопляскат.
  - Супер, тренировка и шоу!
  - Да, с Ели редовно си я пеехме, докато тренирахме.

   Отново застанаха един срещу друг и започнаха да повтарят това, което Джъстин и Елеонор им бяха показали.
  - Какво ли правят в другата зала?- запита се Лиза.
  - Сигурно това, което и ние. Или си говорят. Нали знаеш, атлантски неща- предположи Ник.

   Джъстин издаде някакъв нечленоразделен звук на неодобрение.
  - Стига, Джей. След няколко седмици тя става на 18. Предполага се, че ще може да се грижи сама за себе си. Тя е командир на екип...- започна Лиза.
  - Знаем, че се тревожиш за нея. От залавянето, до липсата на сън. Ние затова решихме да останем, за да ви помогнем.
  - Смел, изпълнен с храброст, силен войн бъди!- запя отново Лиза.
  - Мъж бъди!- запя Джъстин.
  - Като реката да станем бързи- в отговор запяха другите и продължиха всички.- Мъж бъди! Със скоростта на голям циклон! Със светлината на буен огън! Със тайният цвят на лунен небосклон!

   Елеонор тъкмо връзваше влажната си коса на опашка. Дръпна косата, за да затегне хватката на ластика и хвърли поглед към момчето срещу нея, което точно връзваше кецовете си. Все още не беше облякъл тениската си, с прехвърлена кърпа през врата. Косата му все още беше мокра. Гледаше всяка извивка на тялото му, и не можеше да спре да мисли за...
  - Елеонор София Бикет, моля да се яви в офисите. Елеонор София Бикет, моля, явете се в офисите!

   Цялата централа се огласи заради радиостанциите. Ако някой случайно не беше разбрал, че тя е там, вече със сигурност знаеше.

   Наследницата въздъхна. Димитър точно облече тениската си.
  - Пак се връщаме на работа.
  - Добре, че не те извикаха преди пет минути.
  Елеонор се подсмихна и му намигна.

   Двамата наследници влязоха в офисите и се отправиха към единственото познато лице. Камолин гледаше съсредоточено в монитора си и говореше тихо и ясно в микрофона, прикрепен за слушалката 'и. Ръцете 'и се движеха бързо по клавиатурата. Косата 'и беше вдигната и създаваше усещането за още по- голяма заетост и напрежение.
  - Седнете- покани ги, без да ги поглежда. Двамата изпълниха поканата. Мълчаха. Спогледаха се. Погледнаха към нея. Нищо.- За колко време може да се приготвите за отпътуване?
  - Половин час- съобщи Елеонор.
  - Чудесно. Има възможност да отлетите след половин час.
  - Нали още има буря- показа Джъстин към големия екран.
  - Да, но измислихме вариант. Освен това, Елеонор- за пръв път Камолин откъсна вниманието си от монитора и погледна в очите на наследницата,- трябва да ти кажа още нещо.

   Джейк вървеше към самолета си. На летищната площадка духаше студен въздух. Слънцето тъкмо беше изгряло. Войниците се бяха строили в две редици и го чакаха, изпъчили гърди.

   Тези не бяха мекошави новобранци. И знаеха какво се изисква от тях.

   Той спря пред тях. Изпъчи гърди и огледа внимателно всички. Нямаше нито един, в който да усети колебание. Нито един не трепваше под суровия му поглед. Бойни машини.

Днес ще отидем на място, на място, на което норомб не е стъпвал над десет години! Ще изпълним мисията на Жи Верн. И по- важното, ще се приближим със стъпка към изпълняването на заветното дело на Нором! Отиваме в Антарктида. И никой няма да ни спре да получим това, което искаме! Ще имаме една спирка преди Южната централа на ГНЦ, за да се прегрупираме и да вземем още един самолет с войници. Съобщено ми беше, че има тежка буря, бъдете готови.

   Обърна се към вратата на самолета и там видя фигурата на вуйчо си- изправен като струна, изкозирува му. Джейк едва доловимо се усмихна и върна поздрава.

   Джъстин влезе в залата за тренировки, където другите трима продължаваха да правят упражненията си. Дишаше тежко, защото през цялото време беше бягал.
  - Момичета и момче, имаме половин час да се подготвим за път.
  - Какво?
  - Ами бурята.
  - Явно са намерили някакъв начин- отговори Елеонор, която точно се присъедини при тях.- Ще се сбогуваме с Мериан. Другият пилот ни чака. Трябва да изпреварим по- силната буря, както и Джейк.

   Всички се втурнаха да бягат към стаята си.

   Няколко трескави минути по- късно децата излязоха от стаята, която обитаваха с раниците си и влязоха в асансьора.
  - Говорила съм със заместник директора- чакат ни.- започна да изброява Елеонор на пръсти.- Пилотът ни чака. Багажът е с нас. Допълнителната екипировка е на самолета.

   Мериан беше до самолета и говореше с пилота. Обърна глава и ги видя всички наредени в редица, с раниците си, като от някой филм. Приличаха на дългогодишен екип, координиран до съвършенство. В очите на Елеонор се четяха решителност, сила и непоколебимост.

   Чувство на гордост я изпълни.
  - Никога не съм спирала да вярвам във вас! Пазете се един друг!- прошепна, докато прогръщаше наследниците.
  - Благодарим ти за всичко!- възкликна Джъстин, когато се отделиха от прегръдката.
  - Е, нали всички сме живи и здрави. Припомних си времето когато и аз бях млада- усмихна се жената. От очите 'и бликнаха сълзи. След това пожела на всички успех.